Туркменската кралица и двамата братя
Гледай сега. Искам да ти разкажа за туркменската кралица. За това, как се е стопила, кожи и кости е станала от нервни разтройства и лежене по болниците. И за лъчезарната й усмивка, за бликналата радост, когато прекрачихме прага на жилището й в Лайпциг. Обаче вниманието ми все се отмества към двамата й сина. Нека да ги наречем Добрият и Лошият. Вече са станали млади мъже, които грижливо хокат майка си, когато тя със сгърчено то болка чело се изправя от мекото канапе, за да донесе нещо от кухнята за гостите. Как уж по мъжки й казват “абе, мамо, мълчи, аз разказвам сега”, когато ги прекъсва, за да ги похвали или да внесе нейната гледна точка в историята. А тя покорно млъква, но върху скритите й зад дланите устни грее непокорeна усмивка.
Добрият е отслужил, вдъхновява се от оръжия, ред, дисциплина. Лайпциг е град на със силна неофашистка сцена. Добрият е антифашист от модерен тип. Участва в демонстрации и се бие с гологлавци, когато се наложи. Има перспективна работа и шанс за кариера в областта на човешките ресурси. Всичко съм научил в армията, казва той и очите му светкат по азиатски сурово.
Лошият е проблемното пораснало дете, което е кръшнало и избрало да отслижи като цивилен. Той е по-големият брат, който първо учи информатика, но се отказа. После медиен дизайн, но не си взе последния изпит, а сега, за ужас на загрижения си баща Х. (кой беше пък тоя? ), се е записал в художествената академия и то с обричащата на бедност дисциплина изобразително изкуство.
Познах го веднага. Разговаряхме кратко, но го познах. Tой е човекът, с когото винаги съм се разбирала. Беше несигурен, отговаряше кратко, не задаваше въпроси. Не знаех, че с лошите по-лесно се сприятелявам.
И аз като, че ли харесвам по- лошия.
kanew
януари 11, 2008 at 10:33 pm
А майка им? Как ги “класифицира” тя и различно ли е отношението и към всеки? Тя ли им е дала тези прякори или някой друг?
razmisli
януари 12, 2008 at 8:33 pm
Класификацията е моя и се основава на това, което се говори за тях в семейството. Все пак Добрият живее при майка си, защото тя не може сама да си пазарува, чисти и да се правя с най-обикновени неща. Дори приятелката му помага. Това е много положително оценено от родата, особено от някои престари баби, на които мед им капе от устата, когато говорят за него. А какво е отношение на самата майка, ми е трудно да преценя от краткото гостуване. Лошият беше дошъл на фамилната среща предполагам единствено заради нея. Тя му се е обадила и го е помолила, вероятно и се е приискало да направи отново един съботен следобяд като преди, когато семейството се събираше и се се водеха оживени разговори.
Всъщност тя най-много май искаше да има всички братовчеди до второ коляно на една снимка. Нали знаеш, майките имат странни приумици. И макар че Лошият естествено не се снима с хилещи се братовчеди, се съгласи само след като тя мило и тихо три пъти го помили. Даже накрая извади и собственатя си апарат и ни снима за нейна голяма радост и изненада. Той все пак подчерта, че хора обикновено не са сюжет на неговите снимки. Той предпочита разрушение, изоставени къщи и счупени столове.
mislidumi
януари 12, 2008 at 9:07 pm
канев, ми то както съм ги описала му е трудно на човек да предпочете Добрият
mislidumi
януари 12, 2008 at 9:09 pm
Така и предполагах, наблюдавала съм, че майките имат особена слабост към синовете, които са “пропаднали” по семейните стандарти.
PS. Между другото, писах ти e-mail и надявам се да го получиш този път. Хареса ми снимката, която си избрала за постинга. Имаш ли акаунт във flickr?
razmisli
януари 12, 2008 at 9:20 pm
razmisli, благодаря за мейла, отговорих. Сега си помислих, че е написан на кирилица – дали няма да получиш само гарги? ей това е комуникация с препятствия.
Фликър – не
, достойните ми снимки все си намират мястото под някоя писаница. Да, хубав шах, нали?
mislidumi
януари 12, 2008 at 9:43 pm