Грозен и щастлив
Мацки, гъзари и подобна измет
Омръзна ми от гъзари и красавици с изопнати къдри и изящно изскубани вежди. Омръзна ми от разговори за фитнес, аеробика, перфектно тяло. Още повече ми омръзнаха прическите с накриво подстригано бренонче и оръфани краища. Не, това не е стейтмънт, видите ли колко съм небрежен. Този, който си прави крива прическа, крещи, глейте само колко съм непосредствен, колко спонтанно се веят правилно издуханите ми къдри. Вижте ми джинсите, колко небрежно, обаче строго модно, очертават перфектните ми кокали.
Просветените романтици
Имаше преди време по нашите краища едно списание за „просветени романтици“, както авторите се самоопределяха. Естествено, то не успя да се наложи и изчезна бързо, както много стойностни неща с маргинална публика. Та в духа на това списание и този гневен постинг. Знам, глас в пусниня е, но понякога и рибите крещят под водата, макар да не ги чуваме отгоре.
Тук искам да защитя правото да бъдеш грозен и щастлив. Преди всичко да не си модерен е най-големият късмет, който може да извадиш от баницата. Цени свободното си време, бъди небрежен, позволявай си добро вино, стойностна литература и музика, която отговаря на твоя темперамент. Пътувай, дори и да не можеш да си позволиш да отидеш далеч, но иди поне до съседното село, обaче иди! Чети Уикипедия и пиши в нея. Изтрий си половината блог и го пренапиши. Изпуши една лула, изплети си шапка (ако можеш де, това не е никак лесно; важното е да проумее човек колко труд се влага в направата на една дреха), разговаряй с други грозни като теб и мълчи като гъз, когато те заговорят красиви. Изобщо, да бъдеш малко необщителен е добро начало да заживееш с тази философия.
Една социална мрежа от маргинални типове
И аман от дендита във всичките им пръдливи пози. Май трябва да поспра да чета блогове, за да ми мине това нездравословно раздрaзнение. Бъди ретро, аристократ или декадентен. Деакдентен! – как ми се ще тук да се усмихна доволно. Позицията на аристократ задължава също да си щедър и да прощаваш благосклонно. Освен това, един аристоркат не би си сложил в къщата камина с изкуствен огън на картинка. А да осъзнаеш ретрото означава да разбереш, защо си такъв, какъвто си сега. Защото ти не си паднал от небето, а си продукт на развитие, което в повечето случаи е със съмнително качество. Разбереш ли кой е некачественият материал, можеш лесно да го замениш. Така, както правиш ремонт на дома си, можеш на направиш и ремонт на душата си, май.
С риск да се скарам с много хора, макар да не обичам конфликтите, чашата ми на търпимост към целия този пластмасов стил преля.
И ако някой би желал да ме последва в социалната мрежа на зъдръстеняци, просветени романтици и немодерни щастливци, добре сте ми дошли!
Post scriptum - започвам да уча латински, защото ми липсва. Други езици в програмата ми са есперанто и португалски. Някой друг с подобни интереси?
Подходяща музика и визия към това четиво:
Kak da ne komentiram !!! Udivitelno!!!
Nai-posle edin Tchovek napisa/iskasa totchno tova, koeto as mislja i spodeljam.
Rasbira se ,tche nekatchestven material moje da se sameni, ama kak da se objasni na #plastmasovoto obstestvo# taka, tche to da rasbere tova.
NelPet
януари 15, 2008 at 4:02 pm
Ама къде живеят тези дендита и гъзари? Около себе си не виждам такива
А, може да ме пишеш в мрежата. И аз обичам да чета лични истории и да научавам за това как мислят другите хора.
razmisli
януари 15, 2008 at 4:40 pm
абе ти луда ли си?
яз се чудех как да избегам от часовете по латински и старогръцки, тя щяла да ги учи
улава работа
пп
иначе за португалския одобрявам – ще можеш да си надуеш жоао жилберто и да си пеете за мацките по ипанема, ееех
batpep
януари 15, 2008 at 5:40 pm
НелПет, хайде не се вълнувай толкова, няма страшно. И предупредих – по-малко четене на блоговете през работното време за увеличаване ефективността на труда
Размисли, щастливка си ти да не си заобиколена с гъзари и дендита; на такъв късмет здраве му кажи
батпеп, епа португалскийо е такъв звучен като нашийо. много пъти като съм говорила по нашенски у чужбината са ме питали разни невежи дали не е португалски. За Joao Gilberto
– аха! Ти да не си му на португалскийо спец?
mislidumi
януари 15, 2008 at 7:59 pm
Tai kato tuk e dostignata maximalnata efektivnost na truda, sega imam vasmojnost da nablegna na intelektualnata…
NelPet
януари 16, 2008 at 10:20 am
не съм
на жоао жилберто и на бразилките съм спец
също така на плажовете, мохитото и потните бирички, па били те и португеш
batpep
януари 16, 2008 at 3:56 pm
batpep, нехранимайко!
върна лятото в блога.
mislidumi
януари 16, 2008 at 6:10 pm
Хубаво становище, споделям го
http://youtube.com/watch?v=pKC3BcP4ERg
Това е клипът Affirmation на моите любими Savage Garden и песента изразява именно такава гледна точка
I believe the sun should never set upon an argument -
I believe we place our happiness in other people’s hands -
I believe that junk food tastes so good because it’s bad for you -
I believe your parents did the best job they knew how to do -
I believe that beauty magazines promote low self esteem -
I believe I’m loved when I’m completely by myself alone.
sickdreamer
януари 16, 2008 at 8:54 pm
sickdreamer, добре дошъл!
mislidumi
януари 17, 2008 at 9:19 am
Ех, как ме зарадва! Много добре написано!
А пък „модерните“ нека си стоят в рамката на тяхното модно имиджово съществуване. Нека ни гледат с насмешка и съжаление.
Мисля си, че ако си цветен човек със собствен стил е много лесно да си намериш и да се заобиколиш с други цветни хора- надушваме се
Ние ще живеем, творим, мислим, разбираме, откриваме…
anikrush
януари 31, 2008 at 9:37 am
аникруш, вече обожавам щипките!
благодаря за коментара и добре дошла в клуба на просветените романтици!
mislidumi
януари 31, 2008 at 9:43 am
Аз благодаря за The Good, The Bad & The Queen. Не знам как не съм ги открила до сега
anikrush
януари 31, 2008 at 12:15 pm
И аз така. Но защо не си поставил „красиви“ и „грозни“ в кавички, както му е редът?
Marquardt
януари 31, 2008 at 3:11 pm
marquardt, благодаря за коментара. А защо красиви и грозни да са в кавички? То си е истина, не е противоположното на това значение. Хм… пък може и да е…
mislidumi
януари 31, 2008 at 9:45 pm
Ttarigardante Esperanton en Google mi surprize trovas Vian blogon, mislidumi! Kio okazis, ĉu Vi jam komprenas esperanton?
Преглеждайки „Есперанто” в Google с изненада намерих Вашия блог, mislidumi! Какво стана, вече разбирате ли есперанто?
За красивите и грозните – излъсканите като за витрина неща обикновено не са за употреба…
Извинявам се за коментар със закъснение 8 месеца, но сега попаднах на този Ваш блог.
Графът
септември 23, 2008 at 6:56 am
Привет, Графе. Аз наистина се позанимах около месец с есперанто. Има много онлайн учебници, архиви, даже уики с граматиката. И наистина, есперанто е толкова логичен и структуриран език, много е интересно да се учи, защото човек знае, че трудно можа да сгреши. Сега трябва да направя уточнение, че аз съм много странен изучаващ езиците човек. Няма да казвам колко езици съм се захващала да уча и съм стигала до едно определено ниво – от ниско до средно
. Просто обожавам да вниква в структурата на езиците, да си правя изречения на тях, да си превеждам неща, които ме унтересуват. Понеже съм се занимавала доста с граматики, си търся друг подход към езика. Обикновено научавам 20 до 100 думи (съществителни, глаголи, няколко прилагателни, предлози, съюзи и някави частици, без които не може), после взимам една граматика и изпробвам правилата едно след друго с няколкото думи, които знам. И накрая, като разбера как става цялата работа, се успокоявам и виждам, че нямам време за повече 
След няколко такива упражения става все по-лесно, заради сходността на езиците. Такива ми ти работи 
Благодаря за коментара Ви и пак заповядайте!
mislidumi
септември 24, 2008 at 9:16 am
Тази система за изучаване приложена за есперанто означава овладяване на езика! Защото (както вече сигурно знаете):
- главното тук е не общоприет изказ, а максимално разбираема мисъл;
- това позволява (и се прави!) съчленяване на думи, които може до момента и да не са употребявани в комбинация;
- стотина думи означава 4-5 пъти повече (с представки, наставки и комбинации). Не съм сигурен дали аз в момента помня повече.
- практикуването му е повече писмено (за съжаление), освен ако човек не тръгне по международни форуми.
И идва момент, когато човек осъзнава, че въпреки простотата му възможностите му за предаване на нюанси на мисълта и речта са много по-големи от тези на националните езици.
Най-елементарен пример: винаги, когато чуя или трябва аз да се обърна с „дами и господа”, се сещам за простичкото gesinjoroj…
Графът
септември 25, 2008 at 5:46 am
Тъкмо си мислех да пиша за ползата от ученето на езици за удоволствие
А твоята методика много прилича на моята. Ако искаш, хайде да се уговорим за определена дата и да пишем заедно?
размишльотини
септември 26, 2008 at 2:23 pm
с удоволствие, Размишльотина, не нека да е след седмица. Утре потегляме към Шварцвалд на почивка, сега при нас е есенна ваканция в училище.
, да се върнем на темата с циферблатите, както гледам сме си същата компания.
А пък в Шварцвалд има музей часовника с на кукувичката
mislidumi
септември 26, 2008 at 10:34 pm
Ю, ако сте слезли от Шварцвалд и си на линия, и ако искаш, може да си заплюем датата 12 октомври, денят на „откриването“ на Америка
размишльотини
октомври 6, 2008 at 8:10 pm
Ok, давай да я открием отново!
Аз ще бъда на линия.
mislidumi
октомври 6, 2008 at 9:28 pm
[...] би и провокирана от коментарите под публикациятя “Грозен и шастлив“. Ето и извадка от обяснението ми към Графа докъде [...]
Усвояването на чужди езици като хоби със странични ефекти « ю
октомври 12, 2008 at 1:10 am
Пак малко със закъснение, но…
Големи поздрави за латинския и португалския! Boa sorte!
ѣрен
декември 13, 2008 at 9:01 am