Аз – самотен остров
Самотата е капризнo животно
Посочена от марсианката, приемам предизвикателството да запраша към самотния остров с подбрана музикална колекция. Подчертавам, че островът наистина е самотен, а не необитаем. Всъщност, драго марсианско семейство, мисля, че едното не изключва другото. И най-гъсто обитаемият остров може да бъде самотен, да, не само човекът е самотен. Освен това, стъпиш ли на необитаемия остров, той престава да бъде необитаем, но може да си остане самотен. Един остров може пък да бъде необитаем, но никак самотен. Самотата е капризнo животно, не във всяка гора ще откриеш следите й. Говоря за предизвиканата, желаната самота, която приемам с отворени обятия – един шанс да седна и да мисля.
Играя си на жумичка
Предвид това, че светът е претъпкан, шумен и овладян от гугълската истерия да открива всичко, не си правя илюзията, че ще ме оставят достатъчно дълго със самотата ми. Представям си дебелогъзи чиновници, платени от туристически империи, прегърбени пред мощни телескопи, които денонощно ме наблюдават как се справям със суровата природата, измерват настроенията ми, за да преценят как биха се чувствали евентуалните бъдещи туристи, записват си в кой залив си строя колиба, за да вдигнат там хотелчета за измъчени градски работохолици. Единственият ми шанс да ги разубедя, е да представя живота на острова като непоносим, до болка самотен, абе съвсем непривлекателен.
Последният остров и музиката
Ето някои от стратегиите ми за заблуждаване на останалия свят:
- Симулиране на нервно разстройство, причинено от ухапване от непознат вид комар. Симптоми: въртя се в кръг, подреждам камъчета във формата на емблемата на Мерцедес, а отдолу на всички ми познати езици изписвам: ” Ти, който ме гледаш през мазното стъкло на телескопа си, не си мисли, че аз също не те наблюдавам”.
- Ежедневие на скитник: уж безцелно лутане из острова, отъпкване на пътека, която, погледната от самолет, е гигантски лозунг : “Човекът – самотен остров”
- Спонтанно и безкрайно парти с Петкан, който се появи всъщност в сряда и аз настоявам да го наричам “Средко”, но той държи да е Петкан. Един ден изловявам Средко да праща мейли от натъпканата с най-модерна техника пещера в източнана част на острова. Прозряла абсурдната ситуация, осъзнала, че в този свят място за Робинзони няма, ще седна на плажа със седемте си диска, които още днес смятам да пъхна в багажа си – човек никога не знае, дали ще му остане време да се стяга за път, когато съдбата внезапно го призове- и ще зачакам хеликоптерите:
1. Element of Crime – Mittelpunkt der Welt (”Център на света”)
“Там, където стъпват нозете ти, е центърът на света!”
2. Buena Vista Social Club – Buena Vista Social Club
Заради Хавана и кубинската музикална традиция. И заради Вим Вендерс, който е родом от Дюселдорф и един съсед твърди, че го познава отпреди.
3. Cesaria Evora – Best of
Да живее Кабо Верде и босоногата кралица на морна!
4. The Jam – The Very Best of The Jam
“Тhat’s entertainment” ще го въртя до умопомрачаване, повтаряйки градската молитва:
pneumatic drill and ripped up concrete
a baby wailing and a stray dog howling
the screech of brakes and lamplights blinking
an electric train and a ripped up phone booth
paint splattered walls and the cry of a tom cat
lights going out and a kick in the balls
pissing down with rain on a boring wednesday
watching the news and not eating your tea
a freezing cold flat with damp on the walls
opening the window and breathing in petrol
an amateur band rehearsing in a nearby yard
watching the telly and thinking ’bout your holidays
cuddling a warm girl and smelling stale perfume
a hot summers day and sticky black tarmac
feeding ducks in the park and wishing you were far away
two lovers missing the tranquility of solitude
getting a cab and travelling on buses
reading the grafitti about slash seats and fares
5. Raul Paz – Revolucion
Заради Паз и Куба!
6. The Good, The Bad & The Queen – The Good The Bad & The Queen
Просто ей така, да си слушам, когато другото ми омръзне.
7. Manu Chao – Clandestino
Понеже учителят ми по испански, който ме наричаше “Бетя” и от тогава аз самата така се представям, пускаше винаги Ману Чао, когато му писнеше да преподава. И понеже на острова има неопитвана бурна растителност. Ъ-ъ…
Обаче има и е един бонус. Скрит дълбоко в джоба ми или може би в скъсания ми чорап. Него ще извадя преди да ми отнемат острова, преди да завъртят сондите в сърцето му, преди да превземат и последния самотен остров : PeterLicht – Lieder vom Ende des Kapitalismus.
ENDE
Post Scriptum:
- цитирам този пост,
- посочвам mix, Абагар е магаре, mrbronco, nicodile
marsian
януари 21, 2008 at 2:08 am
Благодаря за предизвикателството
Като добро момче прилежно си избрах седемте албума.Eй, много е трудно да избереш само седем и ако ме питаш след една седмица сигурно списъкът ще е доста различен.
Nikola
януари 21, 2008 at 6:07 am
Знам те аз, марсианке, посещението ти на острова ми ще да е предимно заради страничните ефекти от Ману Чао
. Можеш да вземеш някои от твоите деконструктивни класически парчта.
Никола, ти като математик по-добре можеш да изчислиш от мен стойността на мрежата и разбираш колко е важно да не спираме автомата тук
. Иначе, гледам, имаме сходни музикални предпочитания.
mislidumi
януари 21, 2008 at 9:42 am
не бе, аз за да си говорим. ще слушам твоята ако трябва, нейсе
marsian
януари 21, 2008 at 3:26 pm
ей мнооу мразим да ме сочат! ;
bronco
януари 21, 2008 at 7:00 pm
бронko, тва е положението – налягай парцалите!
mislidumi
януари 21, 2008 at 7:34 pm
[...] -Посочен съм от този блог [...]
….и аз с 7 - те албума. « mix
януари 21, 2008 at 10:25 pm
Buena Vista Social Club! Виждам, че много от вкусовете ни съвпадат, а същевременно си заредих списъка на нарочените за купуване албуми. Интересно
razmisli
януари 22, 2008 at 5:29 pm
хохо, Размисли, гледам аз, че май се заформяме цяла компания за острова. Да, и аз събрах идеи от твоите предложения. Тази игра хубаво ни раздвижи из мрежата.
mislidumi
януари 22, 2008 at 6:13 pm
Мисля че на тоя етап вече ще става все по-трудно човек да намери три блога, в които тая история с музиката и островите не се е появила.
Едно интерсно наблюдение е, че Буена Виста изглежда много популярна- явно там в тропиците това се слуша и туйто!
Ето ти сега въпрос: какво ще стане ако всички блогъри се съберат на тропически остров само с лаптопи, wireless и бар с коктейли?
Nikola
януари 22, 2008 at 7:17 pm
Никола, ми много просто – бивайки крайно необщителни, блогърите ще избягват да заговорят събеседника си. Ще си гушнат коктейлите и ще си потърсят усамотено местенце на сянка, за да си пишат на спокойствие в блоговете.
Докато ни свършат батериите… На това му се вика РАЙ! Остава само да има кой да ни храни и да не се падне някой пустинен остров, че няма да имаме вода за лед в коктейлите. Други предложения?
mislidumi
януари 22, 2008 at 7:57 pm
Това с блогърите които си седят един до друг и всеки си пише ми напомня една красива картинка от добрия ми стар университет, където беше съвсем нормална гледка да видиш 4-5 души в една стая всеки с компютър да си чатят в ICQ един с друг. Тия нови технологии ни разгониха фамилията, честно.
Иначе май отвори цяла нова тема, по която си струва да се помисли. Дали блогърът е общо взето някой интровертен тип, който е намерил своята медия?
За острова аз като цяло отказвам отказвам да корабокруширам, ако прилична храна не е осигурена, така че предлагам някой да наминава веднъж на няколко дни и да ни пуска колети с различни гозби (каква хубава и смешна българска дума) и напитки
Nikola
януари 22, 2008 at 8:51 pm
Споко, бе хора. Проблем с батериите няма да има. Така е по презумпция в задачката. Въпросът е какво ще правим, когато ни свършат коктейлите (от версията на Nikola)? Повярвайте ми, ТОГАВА ще възникне взаимодействие. И ще започнем да се държим като нормални хора попаднали на САМОТЕН остров. (Моля за извинение за главните букви, но понякога…)
Но, все пак, въпросът е забележително актуален – какво ще правим, горките лошо технологизирани блогъри? Или, как да спрем … хм, хммм, триижди “хм”… прогреса?
marsian
януари 23, 2008 at 2:13 am
[...] Защо ю, мисли+думи? Аз – самотен остров [...]
Остров, лаптопи и коктейли « ю
януари 23, 2008 at 2:45 pm
Manu Chao е 1 от онези, които забравих. Обаче The Good, the Bad & the Queen от днес тача силно!!
vanilla
януари 31, 2008 at 2:27 am
Ванила, хубава игра стана, нали? И аз намери тук там нова музика.
mislidumi
януари 31, 2008 at 9:46 pm