Остров, лаптопи и коктейли
Куп неотговорени въпроси
И блогъри, разбира се.
Под този предишен постиг се събра ентусиазирана компания корабокрушенци. Оказа се, че ние послушно си бяхме събрали музиката, но оттам нататък – пълен мрак. Че ще са тропици, ясно. Коктейлите все някой ще успее да забърка. В коментарите останаха много отворени въпроси. Никола се съгласи, че има опасност да потънем в лаптопите си и да си говорим чрез коментарите в блоговете или по ICQ (не е ли вече изместено от Skype?). Разбира се, един истински блогър няма да зареже писането, само защото слънцето грее, а партито е карибско, нали? Или?
Имало било pом там
Тони, приятел с произход от Карибите твърди, че там имали 120%-ов ром. Тони има прилично британско образование и отговорна професия, все дадености, които предполагат сериозно отношение към митове от подобно естество. Но той винаги упорито твърди, че 120%, противно на всички науки, е възможно единствено там, на островите. И никога не уточнява на кои.
А батериите?
Те щели да са вечни, припомни марсианката, нали вече знаем, че на острова ни стават чудеса. Храна има, и то все вкусна, която пак по предложение на Никола можем да наречем “гозбата от колета”. Звучи някак френско, мореплавателско, абе някак с вкус на приключения. Чух, че марсианката ще сглобява салове по марсианска технология. Размисли, нали и ти няма да забравиш музиката? А как да го наречем нашето самотно убежище: Санта Блогония или Блог Нова Земя… или Островът на вечната батерия, Порт Блогланд… Други предложения?
Размисли, май достогнахме и до утопиите, макар и все още не в литературна форма. И в този смисъл, нека тук да забравим за всички дебнещи ни зад палмите опасности. Нека да забравим за зверовете в себе си и да си поиграем като деца. Може пък с общи усилия да създадем модерна блогова утопия в литератуна форма.
Всеки е добре дошъл! Островът расте като гъбата под дъжда от онази приказка. Хайде да се включим с въпроси и отговори. Всеки нов въпрос отваря нови хоризонти, изпраща ни да търсим нови територии, растения, коктейли, които растат по дърветата и с изумление да откриваме кюфтета в ярко миризливи храсти. Всеки отговор е завоювана нова земя. Всеки саботьор ще наказваме с триене на коментарите.
А ето и началото на въпросника:
Нашият остров – непълен конспект
1 Комуникация
1.1 Как блогър заговаря блогър; заговаря ли го изобщо?
1.2 Продължала ли блогърът да пише в блога си?
1.3 Кога млъква блогърът?
1.4 За какво си говорим?
1.5 Как си говорим? -невербална комуникация, пулене, съскане, квичене, танци….
1.6 Конфликти
1.6.1 Не понасям даден блогър
1.6.2 Някой ми взе лаптопа
1.6.3 Свърши ми батерията, пък уж била тук вечна
1.6.4 Войни, войнички и пъчене
2 Природа
2.1 Трева и пясък
2.2 Пустош
2.3 Нищо
3 Коктейли
3.1 Вид, цвят, рецепти
3.2 Вкусове и усещания за коктейли
3.3 Изкуство и литература като субкатегория на коктейли
3.4 Любов и страсти също като субкатегория на коктейли
4 Храна
4.1 Ловци, събирачи, билкопознавачи, вещици и джуджета
4.2 Стопанство – опитомяване на местни диви видове
4.3 Готвачи и алхимици
5 Гуру, мъдреци и отшелници
Моля, включвайте се с въпроси и отговори!
Ийхаа! Преписах си конспекта, почвам да го мисля. На първо четене, трябват ни още малко секции:
- Пирати, диваци, туземци или Изкуството на войната за блогъри
- Мерки за чистота на расата? Регулационни норми за комуникация с не-блогърски общества.
- Недвижима собственост ли е чадърът?
Подвъпрос: Колко блогъра могат да съберат лаптопите си под един чадър. И колко под най-дебелата сянка. Има ли нужда от график?
- Необходимостта от прогноза за времето като основен шамански похват
и други
marsian
януари 23, 2008 at 3:46 pm
ps: пак аз. не “изкуството на войната”, а “блогърите се раждат без бодли”.
и
много ясно, че има 120 градусов ром. (римайндър: да вземем повече рецепти за коктейли с ром)
marsian
януари 23, 2008 at 6:37 pm
Ех, как ми липсваха конспектите!
По въпроса със 120%-ния ром, може пък младежът Тони да има предвид 120 proof
което е някъде към 65-70 от нашенските градуси- нищо работа
Инак приличното британско образование със сигурност трябва да му е казало всичко за алкохола, така твърдят оцелелите
nicodile
януари 23, 2008 at 7:24 pm
Марсианке, смятам да се подготвя по въпроса за чадъра – много ми се струва плодоносен
. Продължавай с идеите смело; накрая ще актуализираме конспекта.
Никола, от толкова дълго време (около 7 години) не се намери никой, който да ми отговори на въпроса с рома. Сърдечни благодарности!
Ама май наистина е това, което казваш. Прочетох, че е стара мерна единица. Нищо чудно на Карибите така да са мерили (или все още да мерят). Тони е израснал в Лондон, вероятно за рома е чул от баба си. От дядо си – едва ли. Дядо му бил голям женкар и никой не му знаел вече дирите.
mislidumi
януари 23, 2008 at 10:09 pm
Preporutchvam na ostrovitjanite:
i do novi sresti
Anna-Lisa Ingemanson
NelPet
януари 24, 2008 at 12:01 pm
Харесва ми последната точка. Все пак да кажем, че блогърите са подмножество на отшелниците и мъдреците. И правят блогове, за да не се изгубят мъдростите им за идното поколение
Когато всяка отронена фраза ще се смята за безценна мисъл 
Освен това блогърстването не позволява островът наистина да е необитаем. Щом връзката със света ще продължава чрез интернет, тогава островът е само физическо понятие…
razmisli
януари 25, 2008 at 8:24 pm
размисли, или островът е фиктивен. Той съществива едиснтвено, заради блогването. Ех, кога ли блогърите ще станат мъдреци?
Нелпет,
винаги с литературно предложение
mislidumi
януари 25, 2008 at 10:02 pm
По точка 1.2, струва ми се че ако се съберат само блогъри на едно място скоро няма да има за какво да се пише. Може би хората от точка 4 ще се пренасочат към блогване за лов и риболов. Аз лично съм доброволец да отглеждам доматите. Никога не съм го правил, ама ще се науча
По 1.5: би трябвало да има някакви ритуални танци- примерно в деня на пролетното Нетостоене или покрай празника на свети свети Джава и Ейчтиемел.
nicodile
януари 26, 2008 at 2:32 am
nicodile, захващай се с доматите. В следващото кратко съобщение писах, че вече има желаещ за опитомяване на доматоподобни диви растения. Идеята с ритуалните танци е супер! Ще е хубаво да опишем ритуалите и празниците ни – какво точно празнуваме, какъв е ритуалът, как се е стигнало до определен култ…
Има ли желаещи да се заемат с теази тема?
mislidumi
януари 27, 2008 at 12:32 pm
Аз съм кандидат(ка) за Готвачи и алхимици, в краен случай за Вещици! Запазете ми място, докато се запозная с проекта по-обстойно!
vira111
февруари 18, 2008 at 2:20 pm
вира111, тук място има винаги за вслички. Добре дошла!
mislidumi
февруари 18, 2008 at 5:55 pm
Като една отявлена алхимичка (може и вещица и билкопознавачка), ето какво си представям:
Ще забъркваме изцелителни отвари от наличните на острова билки – с цел да изнамерим някой пенкилер, който да лекува всички болести. Макар че такива има вече много в търговската мрежа, но на нашия ще му бае не кой да е, а блогърското братство. Така че по-скоро си го представям като един словесен пенкилер за лечение на душата. А билките – нека са само за фон, за картинка към поста.
vira111
февруари 19, 2008 at 9:30 am
[...] е част от веселата игра на mislidumi, в която сме се събрали много блогъри на самотен [...]
Кое е твоето изречение, което те предпазва от крушение « Панаира на Vira
февруари 19, 2008 at 1:51 pm
да отговарям за времето? м?
LeeAnn
февруари 19, 2008 at 9:52 pm
Определено трябва да отговаряш за времето, само да не предсказваш страшни облаци!
vira111
февруари 20, 2008 at 8:18 am
ама защо да не предсказва страшни облаци? няма проблем с тях, никакъв
marsian
февруари 20, 2008 at 3:34 pm
Няма да са страшни, обещавам
LeeAnn
февруари 20, 2008 at 8:17 pm
Хей, радвам се на активното корабокрушение! Добре дошли, чувствайте се свободни и призовани да пишете по темата в собствените си блогове. Моето споменаване не е задължително. Подхвърлих острова, поехте го, повече от това -здраве му кажи
Всъщност, даже марсианката е най-активанта хроникьорка на утопичното ни битие.
Ех, как хубаво звучи то тук под звездите!
Адиос и до нови срещи!
Махам с капитанската си шапка, която приливът днес изхвърли на западния бряг, където се мотаех с юкулелето си
mislidumi
февруари 20, 2008 at 8:51 pm
[...] по света, заслужаващи да се видят? Като говорим за необитаем остров, музика за него и утопия, си мисля, че обичам да [...]
Идеи за пътешествия « Размисли
март 25, 2008 at 2:24 pm
[...] реално нещо на острова. Ей така, събирайки албуми и правейки конспект, просто един ден вече бяхме там. Имаше кратка еуфория, [...]
The e-sland « уеб бюлетин на радио марс
май 4, 2008 at 10:12 am
хъх, горното се е пингнало след толкова време, вследствие на преструктуриране в блога ми. за което моля, за извинение
marsian
май 4, 2008 at 2:54 pm
марсианке, знаех си аз, че пингванията си събира в торба едно закачливо джудже и ги ръси след време тук и там. Представи си колко ще е смешно да се пингваме с днешни пингове след десетилетия
mislidumi
май 4, 2008 at 3:01 pm