7 дни по-късно
Днес пристигнаха първите колетите. Тези, които получиха нещо, се изпокриха из храстите да се порадват необезпокоявани. Храна и вода има достатъчно, този остров е наистина измислен. Батериите не свършват. След няколко коктейла и сплотяващи речи на самообявилия се водач, последва продължително парти. Всички се обичаме! Тропиците са измамно място. Тук глупостта се заменя с веселие и ром. Вероятно защото е вечен празник. Имаме вече и градинар – откри някакво доматеподобно растение в южния залив и реши да го опитомява. Онзи ден ми писна от хармония. Слязох на плажа сама с лаптопа и написах няколко постинга – зов за помощ към остатъка от света. Странно е усещането да си корабокрушенец и в същото време да бъдеш конфронтиран с новини от отвъд. Започнах да наричам света извън острова “отвъд”. Току що ме обвиниха, че се държа високомерно. Боже, дали се свиква с такъв живот.
[...] Това беше първото и единствено засега реално нещо на острова. Ей така, събирайки албуми и правейки конспект, просто [...]
The e-sland « уеб бюлетин на радио марс
януари 27, 2008 at 2:09 pm
[...] беше дълго. Видях Ю! в другия край на езерото. Седеше замислена на един [...]
The e-sland 2 « уеб бюлетин на радио марс
февруари 24, 2008 at 4:30 pm