Първи стъпки в овладяването на езика на местното население – записки от е-сланд
Днес, докато се взирах в огледалната повърхност на езерото в средата на острова (виж картата на марсианката) и си мислех за нещо супер интересно, което още няма да ви разказвам, защото не е съвсем дообмислено, пък и е доста обемно за кратко обяснение, но пък е свързано с острова и с всичките ми блогове и отклонения…, нещо цамбурна и повърхността се разля на кръгове. Аз, естествено, знам, че е камъче и не се отклоних нито на педя от тайните си намерения и планове. После се замислих, че ако това е камъче, някой го е хвърлил или се е отронило само от надвиснала скала (такава обаче тук няма) или е паднало от небето или друго. Друго, реших аз и потънах отново в мислите си.
Тук му е мястото да ви разкажа за „гавагай“. Знаеш го това, нали? А, ти не си го чувал. То е нещо като научен виц. Значи… седи си Бай Ганьо-Изследователят на самотен остров и по едно време се задава дивак. Здрасти, вика му Изследователят. А онзи се пули като невидял и по едно време изломотва: Гуга шаша маша, гуга лаки му… Или нещо подобно. Сега е ред на Изследователя да се пули и да се чеши по тропическата си каска, мислейки, че това е главата му. И се заприказвали нещо, попушили, посмели се и всеки си говорел на собствения си език, а им е едно шарено и весело, мир и хармония на народите се изписва в небето от дирята на редовно прелитащ по презокеанския маршрут самолет. В храстите нещо прошумолява и приятелите се отплесват от небето. Я кво е тва, пита Бай Ганьо, искрено изненадан, а думите му се влачат из устата едни такива тежки и овални, сякаш мозъкът му е съвсем изпушил. Дивакът посочва питащо с пръст към храстите, откъдето на забавен кадър прескача бяло зайче. Да, бе същото, отвръща бай Ганьо, довлен, че така добре се разбират с местното население. Гавагай, отвръща дивакът и подава на Бай Ганя лулата, широко усмихнат с неземно белите си зъби. Тук Бай Ганьо би се отклонил да разсъждава за зъбите, цвета бяло, символа на белотата в японската култура, най-белият е най-черният обърнат наобратно предмет, … Но Бай Ганьо е изследовател и не се отплесва току така – вади листче и записа четливо:
“гавагай = заек“
И доволно запушва, издишайки пушека на кръгчета към безкрайно синьото небе. Което ми напомни за кръговете в езерото.
Въпроси за размисъл:
1. Защо бай Ганьо реши, че „гавагай“ означава „заек“. Не може ли да означава „бягащо същество“, „бяло“, „това е вечерята ми“, „ти си глупак“, „забавен кадър“… Други предложения?
2. Защо е толкова вълнуващо да учиш думи на непознат език и да имаш усещането, че можеш да подредиш думите на чуждия език в системата на своя?
3. Защо гавагай? Може ли друга дума? Гавагай дума ли е или изречение? Или цяла история?
4. От 3 –> Имат ли думите история? Ако имат история, това историята на индивида ли е или на групата, която си служи с тези думи?
5. Важи ли това и на е-сланд?
6. Ако днес гавагай наистина е заек, какво ще е утре? А какво е било вчера? Има ли зависимост?
7. Гавагай и етикетите (тагс) – обширна тема!
Няколко научно-популярни връзки по темата:
- Куайн, който описа феномена гавагай
- Лесно и за четене и забавно описание на гавагай
- За проблема с референциите
1. Защото Бай Ганьо мисли опредметено, и то чрез символи познати му от неговата си култура
Разбира се, “това е вечерята ми”, “ти си глупак” не са особено абстрактни термини, но пък са съждения, а той очаква гавагай да е съществително (предмет).
Може би защото научавайки езика имаш усещането, че опитомяваш или владееш съответния свят.
Но чиято история надделее, се смята, че е защото има най-много власт. Или може би обратното, получава власт, защото неговата гавагайска история надделява.
2. А… то си е невероятна тръпка
3. Може. Не знам защо не е друга дума, но тази дума си е история. За Бай Ганьо това може да е историята на откритието си. За хората, които са го научили на нея, тя е всички истории случили се предходно с гавагай.
4. И двете
5. Зависи от който определя правилата, ако има такъв.
6. Може би историята на думата е еволюционна, и като така утре може да се очаква да придобие значение, което отговаря на новата същност на днешния заек. Фигуративно или не.
7. Ако гавагай е универсален етикет, той може да замества произволно понятие. И като така може да е таг uncategorized…
А защо БайГаньо? Защото е българският вариант на откривател на нови цивилизации?;)
razmisli
януари 28, 2008 at 7:55 pm
С такъв събеседник разговорът е винаги удоволствие!
Бай Ганьо е образ с широка употреба, пък и пасва за виц с дивак, нали?
По 7–> Тук си мислех за категоризирането. Моето разбиране за гавагай като блогър може да се разминава с разбирането на други блогъри. Тогава аз наричам А гавагай, друг нарича Б гавагай. Тогава гавагай можа да е сборен обект (А и Б) за блогообществото като цяло. Добавят ли се още значения, тогава наистина придобива смисъла на „некатегоризиран“ или „всичкозначещ“
. Обичам такива игрички!
mislidumi
януари 30, 2008 at 10:51 pm
Да, определно за Бай Ганьо
Аз между другото си го харесвам. Може би ще напиша един пост за него.
) Продължавай с игричките, много са ценни.
Иначе твоята конструкция въпроси е много полезна, дори за някой преподавател по езикознание би било голяма услуга, да си я използва в час за студентите
razmisli
януари 31, 2008 at 6:19 pm
размисли, пиши за Бай Ганьо, ти с твоята аналитична мисъл добре ще го докараш!
За гавагай – в семинар по психолингвистика един студент упорито твъдеше, че при движещ се обект, какъвто е заекът, асоциирането не е предметно, а по-скоро на действието. Той, ако видел нещо да подкача, първо щял да си помисли за подскачане, а после за заек
mislidumi
януари 31, 2008 at 9:39 pm
разговорът тече толкова лежерно и весело защото … а сега познайте какво са си попушвали двамата участници в дискурса?
това е и причината байото да реши, че гагавай=заек
същото се получава и в блогосферата и причината е, че голяма част от участниците в блого-дискурса по рождение са на по три-четири лули от същото
batpep
февруари 1, 2008 at 11:42 am
batpep, позволи ми да не се съглася тук. Мисля, че някои в блогосферата (а такова животно има ли изобщо?) не са пушили достастъчно лули
mislidumi
февруари 1, 2008 at 1:46 pm
ти всъщност не само че не опонираш, даже ме допълваш. аз казах, че „голяма част от участниците в блого-дискурса по рождение са на по три-четири лули“, а ти добави, че „някои ….. не са пушили достастъчно лули“.
изобщо голямо пушене пада в тая сфера на социума.
като страничен и абсолютно независим от опиатите наблюдател ше зема да си сипя едно питие и да си пусна малко лек инструментален джаз
batpep
февруари 1, 2008 at 6:10 pm