ю

 Сутринта започва с една празна бутилка

Всяка сутрин, докато се мъча с премръзнали пръсти да отключа веригата на колелото си, се отваря вратата на съседната къща и господин Д. по халат и костеливи боси крака в джапанки слиза няколкото стъпала до боклуджийската кофа и изхвърля празната бутилка от вино, поделена снощи с русата дама с висулчестите обеци, която през лятото е неговата градинарка, а през зимата майсторката на мазни печени патици на фурна. Този старец е толкова своенравен, че почти цялото кротко кварталче го гледа със страх и лакейско покорство. Защото е нафукан самохвалец, защото излиза понякога в жегите по бели провиснали на дупето гащи и с разкрачени крака и скръстени ръце, застанал в средата на оживената улица, дълго и спокойно се взира в къщата си, за да оцени дали чистачката добре му е измила прозорците, докато колите със свиркане и свистене на спирачки го подминават. Но г-н Д. с господарски жест им дава да разберат, че той тук си е в къщи, а те само преминават през неговата територия.

 Чакълът на годините

Разказвал ми е как по време на войната всеки ден е изминавал 11-те километра до гимназията в центъра на града. Но днес не би мръднал и до магазина на ъгъла без колата си. Веднъж загрижено ме попитата дали да не ме закара дотам, вместо да се мъча с това колело, което с несмазани лагери ръждясва под навеса. За мен е удоволствие, казва му, да си карам колелото, слънцето грее, не бързам за никъде, а той – вперил поглед като човек, който не чува, но не иска да се издаде. Всъщност, г-н Д. наистина е полуглух и разговорите с него имат често абстрактен характер. Как сте днес, г-н Д, питам аз, а той отговаря: “Новите отсреща вчера бяха оставили прозореца на партера цяла нощ отворен. Може да са бързали за някъде, гледам, че днес вече е затворен, опитвам се да го успокоя аз. Когато американците дойдоха, ние се бяхме скрили в мазето, беше ни страх, а баща ни казва: “Скъсайте нашивките с пречупените кръстове!”, че не знам какво ще става с нас. А ние бяхме пъпчиви младоци и не знаехме дали утре ще има училище…

Веднъж на по чашка ни разказа, че зад къщата вадели камъни и пясък за армията и за многобройните грандомански строежи на фюрера. След войната запълнил изкопаното отново и сега там е дива градина, а малко по-нататък е израснала млада горичка. Лекият наклон загатва за предишната яма. На вехтия бюфет, в хола с избледнелите велурени канапета, е подредена цяла галерия със снимки в декоративни рамки, предимно образи на жени. Никога не говори за тях. Има една млада дама, която го посещава с дъщеря си винаги по празниците. Детето се провиква през градината: таткооооооо, а той ги води вечер на ресторант.

И градинарката!

Една истинска дама с препарирана възраст, която по къси панталони и гумени ботуши полива цветята привечер. Но винаги с диамантените си обеци и нагримирана като за бал, косата на странична конска опашка с подскоклива букла в края. Когато ме види, се усмихва по холивудски, изпъва се като струна и ми маха с облечената в гумена ръкавица ръка с почернели пръсти от земя и тор.

Имах глупостта един ден да затръшна вратата на жилището, а ключът остана отвътре в ключалката. Помня как се справях като дете в подобни ситуации с отвертка и клещи. Уви, явно днешните брави са плод на дългогодишни изследвания и този номер не мина. Нямах телефон, нямах пари, нямах ключ, позвъних на вратата на г-н Д. Той се почуства натоварен с много отговорна задача. Дамата се усмихваше от хола с небрежно прехвърлени крака напреки на фотьойла, зачетена във вестник. Миришеше на вечеря. Той взе телефона, седна в кухнята на масата с разтворен телефонен указател и набра поред ключарите в града, като се пазареше за цената, все едно че е на пазаря в Истанбул и ще си купува килим.

 Един полет и забравих

Освен другите си многобройни екстравагантности, той е и хоби пилот. Все още върти своите кръгове при хубаво време и аз се моля да взима завоите малко по-високо. Особено след като веднъж ми разказа, че все още не са му отнели правата на пилот, защото лекарят, който го освидетелства за годен, е негов стар приятел.

Въпреки шеметните състояния на духа си, той е чудовищно точен и коректен в отношенията си с хората, но само когато сам си пожелае това. Все пак, нали трябва да продължава да държи фасадата на намусен, своенравен, заядлив дядка. Питат ме как мога така добре да се разбирам с този ненормалник. Ама нали знаете, има хора които се надушват отдалеч. Представям си, че когато остарея, ще бъда като него. Не че ще търпя градинар и печени патки в неделя. Или ще летя, не дай си боже, изпитвам панически страх от летенето! Припознавам позицията му и леката саркастична усмивка, с която разиграва театъра на своята лудост. Мисля, че и той си представя същото за себе и открива в мен една дамска версия на собственото си его. Може би, затова винаги си спомня кое е любимото ми вино, макар ежедневно да забравя около 90% от 24-те часа.