ю

Мадам Размисли в публикацията си “Идеи за пътешествия” ни подкани да даваме предложения за места, които са ни интересни.

И аз завъртях глобуса.

Първа част: Острови

Фарьорските острови

Захвърлени в океана, на 500 километра от бреговете на Норвегия. Обичам суровостта на северните пейзажи. Желанието ми да посетя островите се зароди преди години, когато си сбъднах друга мечтана туристическа цел - Исландия. Но това е дълга история. Обичам Исландия, която е малка като орех и различна от всичко, което бях виждала дотогава.

Фарьорска фолклорна група

Моето влечение към северните острови се подсилва и от интерса ми към литературата на малки езици. Преди да запраша нанякъде, се интересувам кой е местният поет, ценен от тамошното население. И така попаднах на Гудрид Хелмсдал - съвременна поетеса от Фарьорските острови.  Харесвам минималистичността на стиховете й и тази ледена прозрачност на израза.

Предлагам ви мой превод на няколко нейни стихотворения. Понеже на владея фарьорски (а ми се ще да не беше така), при превода съм сравнявала оригиналния текст с немския и с помощта на речник се отитах да предам магията на стиховете на български. С удоволствие приемем забележки и поправки и не претендирам за особено майсторство. Стихотворенията представям тук на двата езика - в оригинал и на български. При желание мога да предоставя немските текстове.

Гудрид Хелмсдал

Morgun í mars

Morgun
í mars

Hjartað
eitt tjaldur

Flýgur
til tín

Утрин през март

Утрин
през март

Сърцето
на стриди ловец

Полита
към теб

***

REGN

Regn
váta asfaltið
glinsar svart

Ein bilur strýkur framvið

Váta
svartglinsandi asfaltið

Bensindropar
litblettir
sum
páfuglavel

ДЪЖД

Дъжд
мокър асфалт
лъщи в черно

Една кола профучава оттук

Мокър
чернолъщящ асфалт

Бензинови капки
цветни петна
като
паунови пера.

***

FRÁFARING

Malurtvøkstur tyrpist
nærindis
durunum

Hond tín
veittrar
farvæl

Eitt dustskýggj
ývnast

Tá bilurin
ekur
út í summarnáttina

СБОГУВАНЕ

Пелин скупчен
в близост
до вратата

Ръката ти
маха
за сбогом

Облак прахоляк
се вдига

Щом колата
потегля
в лятната нощ

Почти съм сигурна, че ще ме завладее истинско щастие, когато папагален гмуркач прелети над главата ми. Подобно на лудата ми радост, когато въоръжена с камера чаках поредното изригване на Големия гейзер в Исландия. Изригванията са ритмични, на около 11 минути. Мисля, че прекарах втренчена в дупчицата в земята повече от час. Естествено на прилично разстояние, защото не е за препоръчване да се опариш с вода, изстреляна от къкрещия пъкъл на Земята.

Корсика - дива и дъхава

Плановете за Корсика кроих години наред. Идеята беше да се стигне дотам с кола с няколко междинни преспивания по пътя. Ферибота хванахме от Генуа. Генуа е един от най-романтичните италиански градове. Покори  ме неговата фееричност, комбинацията от осмислено съчетаване на класика и модерност. Генуа е един град, отворен към морето. Генуа е място, което препоръчвам на романтиците.

Генуа: Поглед от горния град към старата част и пристанището

Корсика е бунтарска. Корсиканците нито за миг не са се примирили, че са част от Франция. Който се противопостави на освободителното движение, рискува гнева на бунтарите, които като нищо ще му сложат бомба в новоотворения магазин. Към туристите корсиканците се отнасят с търпимост, все пак туризмът е едни от най-сигурните източници на приходи за въоръжената борба. Когато казах на съседа г-н Д., че смятам да прекарам ваканцията в Корсика, той ме погледна мрачно и каза: “Корсиканците са най-нелюбезните хора” и приключи разговора. И въпреки това, този, който иска да преживее невероятната лудост на средиземноморската дива природа, да открие страховитите зъбери на къс земя, захвърлена в морето, да проумее, що за хора са наследниците на Наполеон, трябва да я посети. Ще се върна там непременно отново!

Корсика: каменистите брегове край Бонифачо в южната част на острова

Куба

За Куба няма какво да говоря.  Куба е само една дума. За някои тя е любов, за други -омраза. Размисли, ти писа някъде за филма “Шоколад и ягоди”, а аз пък споменах и за Вим Вендерс и всеизвестния “Buena Vista Social Club”…

И понеже изпитвам влечение към абсурдни неща от всекидневието, много ме впечатли един репортаж за опазването на застрашения от изчезване кубински жерав. Та в репортажа един благ дядо разказваше и показваше как неговата професия е да обикаля блатистите местности и да помага на птиците, да отбелязва местонахожеднието им на карта и да работи заедно с кубински изследователи. Този човек изглеждаше толкова щастлив и отдаден на работата си, която възприемаше като призвание. За да видят децата ни какво е кубински жерав, затова, каза той съвсем сериозно, без патетичност, и си пусна телевизора, все едно че не е обект на репортаж. Един съвсем обикновен живот.

Архипелагът Кабо Верде

Смятах тази пролет това да бъде земята за откриване. Единственото, което ме въздържа е това, че с дете да се странства из една бедна африканска страна, може да се окаже опасно. Пък и нямаме нужните ваксини. Но един ден…живот и здраве. Обожавам музиката на Цезариа Евора. Това, разбира се, не е рационален аргумент да посетиш едно забравено от Бога място, но понякога желанията не се поддават на разумен анализ.

Това желание се породи, когато в квартала във Франкфурт на Майн, където живеех преди години, се появи изневиделица консулска служба на република Кабо Верде в полупорутена къща срещу пицарията и само през две къщи от мрачното кафене с няколкото машини за покер, пред което се събираха да пушат намусени типове с черни якета от изкуствена кожа. Тогава си помислих, що за странно място е Кабо Верде.

Галапагоски Острови

До там не знам дали ще стигна. Но бих си го пожелала. Заради  Дарвин. Искам да гледам с неговите очи. Най-сериозната пречка пред осъществяването на тези планове е непреодоломият ми страх от летене. Качвам се в самолет само в краен случай. Но може би, кагато остарея достатъчно и много точки от глобуса вече са маркирани, в момент на осенила ме спонтанна лудост, може да си грабна тропическата каска и да полетя. Първо до Еквадор и оттам един полет до архипелага, а от прозореца на самолета със стаен дъх ще наблюдавам обрасналите гористи хълмове. Всъщност Дарвин е бил неприветлив и не особено талантлив. Малко шантав и изобщо не е бил смел. Ето, затова може и аз да стигна дотам - притежавам всички тези необходими отрицателни качества. 

♥

Очаквайте втората част от “На път -  в отговор на Размисли относно любими места под слънцето”

Вятър в косите

От вратата на дома ми до западния край на континента се простира равната земя, а в края й сивее Северно море. Ако не бяха фабричните комини на металургичните заводи, после Байер, по-нататък няколкото спретнати холандски градчета с камбанарии на площадите си, с тухлени фасади и накрая притиснатите стройни градски къщи на Амстердам, погледът ми вероятно би се реел чак до мачтите на корабите. Когато седнеш насред полето и се загледаш в ниско прелитащите диви патици, не е никак трудно да си представиш Земята като тепсия. И по тази тепсия се въртят колелата на моя велосипед, а въздухът носи експлозиите на лудо цъфтящата природа. Мушички се блъскат в лицето ми, пърхат в ноздрите ми. И вятър в косите.

Италия във фунийка

За сладолед от сладкарничката на старата италианка с белите коси, вдигнати на малко кокче, облечена в черна пола и бяла колосана престилчица - един филмов образ. При нея е доста скъпо, но интериорът на сладкарницата й и артистичността, с която пълни фунийките с огромни топки сладолед, си струват няколкото монети за спектакъла. Плачещи деца получават безплатен сладолед. А тя никога не се усмихва, погледът й е някак средиземноморски дълбок и мрачен. На масичката в ъгъла пуши мъжът й. Тя все му мърмори да донесе вафли, салфетките свършиха, плати ли сметката, защо се бавят с амаретините, колко е часът… Мърмори си тя тихо на немски под носа без да вдига поглед от кофите със сладолед, а той отговаря на някакъв странен италиански диалект с ярко жестикулиране и върти очи с досада. С цялата си непукистка стойка сякаш казва: нали искаше сладкарница, ей ти я, оправяй се сама и ме остави на мира да си пуша. Салфетките ще донесе Масимо довечера. С амаретините не ме занимавай, не ми е работа. Три и половина стана вече. И се зачита във вестника с прокритито задоволство от несвършващата опашка за сладолед. Омръзне ли му четенето, става, раздава на хленчещите хлапета от опашката по някоя бисквита и се оглежда побдоносно с типичната италианска преувеличеност на емоциите. Виждате ли колко работа върша тук, добре, че съм аз.

Суинг на велосипед

Със сладолед в ръка няколко минути с огряно от слънцето лице на брега на Рейн, по който бавно се носят шлеповете с чакъл, пясък, метал, ламарини, смачкани автомобили, греди, контейнери с ръжделиви стени… В далечината звучи балканският суинг на цигански оркестър. В конски вагон, подобен на салон, пътувах аз от София за Лом. Кларинетът пищи игриво и закачливо в невероятни импровизации. От време на време проблясват златни зъби в щедра усмивка, а издокараните баби от близкия старчески дом, тръгнали да поразтъпчат немощните си глезени, се спират и с треперещи ръце бавно ровят в портмонетата. В разкривените си артритни пръсти стисват монета, после се навеждат грациозно, все едно че правят реверанс, и внимателно я поставят в кадифената червена вътрешност на калъфа на кларинета. Циганите се ухилват отново, покланят се и надуват още по-ентусиазирано свирките. Бабите се се оттеглят с бастуните си с танцовата стъпка на старостта нагоре по реката. Този цигански Рейн! 

А аз се мятам на велосипеда към дома по ръба на тепсията.

 Любов по време на празник

Не, няма да пиша за любовта в ден като този, в който голяма част от разглезеното човечество очаква да му се случи нещо романтично, по-голямата част от тази голяма част остава горчиво разочарована, а голяма част от неразочарованата част е по-малко щастлива от очакваното. Сюжетите винаги са отблъскващо семпли, когато стане дума за любов, както е и животът, погледнат без завъртулките му, гол, зъбат и несресан, примитивен в най-съвършената му сложност и до безумие противоречив.

 Картинки с цветя и хора

Той и тя, обикновено и трети, единият обича лалета, другият - гербери. Единият е грозен и млад, другият - стар и романтичен. Единия яде хляб с пушена риба, другият говори по телефона си пред витрината на един от тези полусъборетини–книжарници, които днес човек може да открие из кварталчетата, обитавани от студенти, клошари и арт-нехранимайковци. В магазинчето е свела поглед над огромна купчина със сметки и фактури, които никога няма да бъдат прилежно подредени в папка, една жена с изразителния черно-бял контраст, познат от старите ленти. Един чаплинов образ със снежно лице и бухнали вежди, старомодна прическа в гарваново черно и прасковени хълбоци. Всъщност, говорещият по телефона си няма да прекрачи прага на книжарницата, няма с усмивката на Ричард Гир от 80-те да се провикне: “Мексико, бейби”. В това неслучване, което си е едно от милионите неслучвания на ежедневието, е закодирана доза трогикомичност, колкото в забравена чаша мляко в изрядно подредена кухня с лъснати до блясък плочки и аромата на химическа свежест. Кухня, в която няма да се пече на фурна и към чиито луминесцентни тръби, окачени под формата на правоъгълници на тавана, няма да се издигат ароматните пари на сосове, варено и карамел. Една кухня, част от жилище, подредено с перфектната строгост на самотен човек, който вечер след работа е разлиствал с лявата ръка списания за дизайн и модерно обзавеждане на дома, докато в дясната е държал чаша червено вино, което внимателно е разклащал, за да се развие букетът от аромати на роза, цитрусови плодове, канела и онази горчива нотка, за която експертите още спорят кое е най-точното й определение, но най-вероятно е обикновена плесен, и после е поставял чашата внимателно на масичката с внезапно и тревожно откъснат от цветните страници поглед, изпълнен с налудничавия срах, да не би няколко алени капки неволно да са се плъзнали надолу по външната страна на стъклото в стремежа си да опетнят масичката и да нарушат хармонията на уютния дом.

Смях от долния етаж с преиграната лекота, типична за жена при първите среши с мъж, който вероятно ще бъде нейният любим или - много малко вероятно – ще си тръгне внезапно, ей така в средата на изречението, в първата една трета от смеха й, оставяйки я в недоумение за смисъла на последните си думи: “Забравих да прибера чашата мляко в хладилника”.

Графити за начинаещи

Спрейър с провиснали на задника гащи приближава стената, на която ти неведнъж, облегнат върху хладната й сива мазилка, си целувал момичето с обувки номер 36, което е един твърде малък номер в големите ти планове за бъдещето. Но ти, някак абсолютно оглупял, прекрояваш всичките си планове, като обущар сбъркал калъпа, като герой в грешен роман, който е трябвало да бъде агент в черен костюм, но са го напъхали на 44-та страница в шарен пост-модерен хипи-роман, легнал с лице, обърнато към звездите, насред несвършващото лято на евтино издание с меки корици, подхвърлено в тъмния ъгъл на въпросната книжарничка.

“Мими, обичам те!”, пръска спрейърът с червено на стената, после подръпва гащите и се чеше няколко безкрайно дълги мига по задника с известна доза несигурност, дали това е всичко. Да, всичко е.

С изглед към стръмния северен бряг на е-сланд и огромни прозорци. Марсианке, ако обичате, добавете, моля, при свободно време и работилницата на картата. Покорно благодаря и данке! Тук е мястото за игра и майсторене. Кой каквото си иска. Захванах се с направата на поетични кубчета. Тази идея ме гложди от много време.

Нали знаете тези шарени кубчета, с които си играят децата? Може да си направиш с тях куличка, къща с 2 комина, динозавър , който нагълтва количка с отварящи се врати, ограда около лепкав малинов бонбон, пътека към края на килима, под който са скрити мръсни чорапи, роботче с антенки и ококорени очи като за снимка, счупено дълго нещо и мост само с леви перила… От тях реших в Работилницата на е-сланд (виж актуалното състояние на острова при марсианката) да майсторя днес поетични кубчета.

Проста рецепта за поетични кубчета:

1. Взима се кубче. Едно кубче е един стих.

2. Измисля се стих. Примерно този:
Децата / изпуснаха балоните/ летят / към себе си.

Може и в този стил:
На баба очилата/ открих днес в прясната салата/ на дядо емфието/ изгълтало детето.

Може и гаден стих от тип:
Целувката ти мен изгаря/ и леят се сълзите / запалва пламък моята цигара / и отлитам с турбо рев аз към звездите.

3. Стихът се изписва върху страните на кубчето. Стремежът е да се разпредели така, че повечето стени да бъдат изписани. Може да се оставят и празни стени. Приготвят се поетични кубчета.

4. Изгражда се формация с поетичните кубчета.

5. Така приготвената формация се чете. Възможни са разнообразни прочитания:

5.1 Чете се предната страна отгоре надолу или на обратно.

5.2 Чете се само покрива, или всички видими страни.

5.3 Четат се сами невидимите текстове. Невидими са тези текстове, които остават затворени, защото са изписани по стените, които служат за свръзка.

Интересно става, когато все повече хора се включват със своите кубчета. На тези, които смятат цялата тази работа за прекалено откачена, за да седнат сега да пишат стихове, можем да подарим вече готови кубчета. Възможни са групови игри, при които няколко човека добавят кубчетата си и изграждат заедно поетична формация. Друг вариант е, когато един играч със собствените си кубчета строи свои кули. Това е вариантът за индивидуалисти или за уморени от групови изпълнения. Очаквам, че индивидуалните кули ще бъдат стилово и смислово хомогенни. Колективните кули ще бъдат шарени, смислово нестабилни, стилистично противоречиви. Очаквам също така, колкото повече се играе, токова повече да се стига до все по-интересни и целенасочено търсени поетични изказвания.

Би било интересно, ако цялата игра се направи и в електронна версия.

Тук призовавам тези от вас, които могат и имат желание да се захванат с имплементирането на такава игра, да подадат знак или направо да се захващат за игра. За съжаление, мога да помагам само с идеи, главата ми е пълна и с други подобни. Електронната игра би могла да протича така:

1. Играчът избира каква форма има неговата фигура – пирамида, куб, цилиндър, топче и или всевъзможни многостенни обекти.
2. Играчът създава текст и решава как да го разпредели по стените.
3. Текстът е разпределен. Сега играчът има възможност да върти кубчето,  да му се наслаждава, да сменя цветове и да си играе, да го разгъва и сгъва, да го мачка, поврежда, да го прави тежко или леко…
4. Когато вече има повече от едно кубче, може да се пристъпи към изграждането на формацията по изредените вече правила и възможни варианти – индивидуална или колективна игра.

В електронния вариант може лесно да се анализират скритите текстове, да се върти формацията без тя да се разрушава всеки път по невнимание, да се експериментира като се вадят фигури и се поставят на други места. Във всеки един момент може да се изиска готовият текст. Естествено могат да се запазват различни стадии и да се сравняват. Готови формации могат да се обединяват.

Каква е идеята на това занимание?

- Триизмерна поезия! С удивителна. Тази тема ме вълнува, вероятно ще открия и съмишленици.

- Взаимодействието на формата със съдържанието. Може да се построи статуя на Мики Маус със стихове за пролетния бриз през степта, или с абстрактни късове от несвързани думи. Може да се построи неопределена (безформена) формация с добре оформени стихове. Играта предлага интерпретация на вечната тема за формата и съдържанието.

- Взаимодействие между видимото и невидимото - може външните текстове да са безформени, а вътрешните да са смислени, стройни и красиви. Това също е вечна тема. Какво е написано между редовете интерпретираме триизмерно. Въпросът в играта е, какво е написано между кубчетата. И докато между редовете в един двуизмерен текст физически нищо не е написано, текстовете между кубчетата присъстват реално.

- Поезия като игра. Точка. За това друг път ще пиша.

Тук искам да поканя желаещи и нежелаещи, играещи и гледащи да заповядат в Работилницата!

Забранява се строго реализирането на поетичните кубчета с търговска цел. Всеки се насърчава свободно да реализира поетични кубчета в своя блог, да ги подарява, да си играе с тях, да създава електронни свободни версии на поетични кубчета, да развива идеята и да я усъвършенства.

Хайде на игра!

Моите първи поетични кубчета в разгънат вид

Първоначален текст за едно кубче (к1) :

децата изпуснаха
балоните
летят
към себе си

к1

Първоначален текст за второто кубче (к2): 

в мрака
не откривам очите ти
забравил си ги
в джоба на балтона

к2

Прочитания (п):

п1/к1-к2:

децата в мрака
изпуснаха не откривам очите ти
балоните забравил си ги
към джоба

п2/к1-к2:

летят
към
джоба
на балтона

п3/к1-к2:

летят
балоните
забравил си ги
на балтона

п4/к1-к2: (вътрешен текст)

себе си
в

п5/ к2-к1:

забравил си ги
към
децата
джоба

И още множество други прочитания. А вие какво ще кажете?

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Други поетични ексепименти от “мисли+думи”:

- Поетична демонстрация: Интерпретации по страница от “Нова земя” на Иван Вазов
- Блог-поезия
- Направи си сам поезия: Версия “Дъжд”
- Направи си сам поезия: версия “Градът”

 Връзки по темата:

- Digital Poetry (en) - статия в Уикипедия за най-общо запознаване с темата
- Von Künster und Digitaler Poesie (de) - една магистърска работа, която предлага добър исторически обзор и ценни връзки
- Поиграйте си с “Kill the Poem” (еn)
- Посете страницата на Йорг Пирингер (en)
- Функхаус и неговата “Prehistoric Digital Poetry“