Плямапане без капка романтика
Любов по време на празник
Не, няма да пиша за любовта в ден като този, в който голяма част от разглезеното човечество очаква да му се случи нещо романтично, по-голямата част от тази голяма част остава горчиво разочарована, а голяма част от неразочарованата част е по-малко щастлива от очакваното. Сюжетите винаги са отблъскващо семпли, когато стане дума за любов, както е и животът, погледнат без завъртулките му, гол, зъбат и несресан, примитивен в най-съвършената му сложност и до безумие противоречив.
Картинки с цветя и хора
Той и тя, обикновено и трети, единият обича лалета, другият – гербери. Единият е грозен и млад, другият – стар и романтичен. Единия яде хляб с пушена риба, другият говори по телефона си пред витрината на един от тези полусъборетини–книжарници, които днес човек може да открие из кварталчетата, обитавани от студенти, клошари и арт-нехранимайковци. В магазинчето е свела поглед над огромна купчина със сметки и фактури, които никога няма да бъдат прилежно подредени в папка, една жена с изразителния черно-бял контраст, познат от старите ленти. Един чаплинов образ със снежно лице и бухнали вежди, старомодна прическа в гарваново черно и прасковени хълбоци. Всъщност, говорещият по телефона си няма да прекрачи прага на книжарницата, няма с усмивката на Ричард Гир от 80-те да се провикне: “Мексико, бейби”. В това неслучване, което си е едно от милионите неслучвания на ежедневието, е закодирана доза трогикомичност, колкото в забравена чаша мляко в изрядно подредена кухня с лъснати до блясък плочки и аромата на химическа свежест. Кухня, в която няма да се пече на фурна и към чиито луминесцентни тръби, окачени под формата на правоъгълници на тавана, няма да се издигат ароматните пари на сосове, варено и карамел. Една кухня, част от жилище, подредено с перфектната строгост на самотен човек, който вечер след работа е разлиствал с лявата ръка списания за дизайн и модерно обзавеждане на дома, докато в дясната е държал чаша червено вино, което внимателно е разклащал, за да се развие букетът от аромати на роза, цитрусови плодове, канела и онази горчива нотка, за която експертите още спорят кое е най-точното й определение, но най-вероятно е обикновена плесен, и после е поставял чашата внимателно на масичката с внезапно и тревожно откъснат от цветните страници поглед, изпълнен с налудничавия срах, да не би няколко алени капки неволно да са се плъзнали надолу по външната страна на стъклото в стремежа си да опетнят масичката и да нарушат хармонията на уютния дом.
Смях от долния етаж с преиграната лекота, типична за жена при първите среши с мъж, който вероятно ще бъде нейният любим или – много малко вероятно – ще си тръгне внезапно, ей така в средата на изречението, в първата една трета от смеха й, оставяйки я в недоумение за смисъла на последните си думи: “Забравих да прибера чашата мляко в хладилника”.
Графити за начинаещи
Спрейър с провиснали на задника гащи приближава стената, на която ти неведнъж, облегнат върху хладната й сива мазилка, си целувал момичето с обувки номер 36, което е един твърде малък номер в големите ти планове за бъдещето. Но ти, някак абсолютно оглупял, прекрояваш всичките си планове, като обущар сбъркал калъпа, като герой в грешен роман, който е трябвало да бъде агент в черен костюм, но са го напъхали на 44-та страница в шарен пост-модерен хипи-роман, легнал с лице, обърнато към звездите, насред несвършващото лято на евтино издание с меки корици, подхвърлено в тъмния ъгъл на въпросната книжарничка.
“Мими, обичам те!”, пръска спрейърът с червено на стената, после подръпва гащите и се чеше няколко безкрайно дълги мига по задника с известна доза несигурност, дали това е всичко. Да, всичко е.
Възхитително-прекрасно!
(кой от нас не е тайно мислел колко ще е свежо да си тръгне по средата на изречението с думите „забравих си аквариума пълен с вода“ или, в случая,“Забравих да прибера чашата мляко в хладилника”)
nicodile
февруари 14, 2008 at 9:55 am
Много точно ми налучка защо съм предубедена към този празник.
Първо, защото трябва да има подарък и той да бъде романтичен. Например шоколад, сърце, етц. Но понеже шоколад на днешно време се купува често, а не е нещо запазено за специални случаи, за да бъде отличителен шоколадът той трябва или да бъде по-голям, или по-скъп, а това се оказва в много случаи, че не е по-сладко или вкусно. И колкото по-слециално искаш да изразиш някакви чувства, толкова по-скъпо се оказва, че трябва да платиш. В края на краищата, на практика се оказва, че това се постига чрез харчене. И непременно подарък!
Второ, защото се очаква, че този празник трябва да си романтичен. А може точно в този ден да не ти е романтично. Да кажем, че и други празници изискват някакво чувство. Денят на благодарността, да бъдеш благодарен, но то лесно се постига като си спомниш какво си получил от съдбата/Бог/усилията си. Коледа, да бъдеш духовен (или нещо подобно според вярата ти), което също може да се постигне по някакъв начин (според вярата). И така нататък. А как се предизвиква по поръчка романтично настроение? И то различно от ежедневното такова усилие? На определена дата? Ако романтичният жест е най-хубав спонтанен, и най-паметен защото за всеки човек има различна своя собствена светла дата (годишнина, етц), това трудно се постига на един всеобщ празник. Така се стига до ексцесиите на точка първа.
Мразя масовия романтизъм, както масовите прояви на нещо. Мерси за свежия сюжет
razmisli
февруари 14, 2008 at 7:36 pm
@Razmisli Понеже така и така се спуснах по наклонената плоскост на хейта и сега карам със 100 километра в час, да си кажа: съвсем съм съгласен с теб.
Даже тези дни се чудех защо Коледа все още си е един истински празник, докато санто Валентино дразни доста хора. Извод:
1. Коледа се празнува от преди комерсиализацията на празниците. Доста преди.
2. Може и да нямаш любим/а с когото да празнуваш св. Вал.. но повечето хора имат семейство, с което да празнува Коледа.
3. Трудно е да накараш всички да се обичат по двойки по едно и също време. Значително по-лесно е (въпреки че Коледа напоследък е повече културен, не толкова религиозен празник поне у нас) да накараш всички да обичат Един. По-лесно е също така да накараш цяло семейство да се събере заедно и да празнува отколкото да двама души, които на предния ден примерно са се скарали да стоят и да мигат един срещу друг в някой ресторант.
4. Просто съм долен хейтър и не разбирам стандартизираната романтика. Може би е нещо много хубаво, което остава неуловимо за мен.
nicodile
февруари 14, 2008 at 8:54 pm
nicodile, нали? пък и на всеки му се е случвало да говори неподходящи неща в неподходяща ситуация.
Това винаги ми се струва очарователно. Изобщо малките грешки са симпатични, големите решения са страшни, а хората, убедените в своята правота и безпогрешност, са си направо за оплакване.
резмисли, да се влюбиш масово или да си романтичен навреме, не е никак лесно. Аз това не го мога, предполагам обаче че е възможно под действието на хипноза
Все пак продължавам тайничко да ти завиждам за споделенито относно анонимните писма от обожатели. Ех, моята воаьорска натура така иска да научи повече такива истории.
Из съм много пристастрна към класическия романтизъм и съм голям враг на модерната лигня. Затова често ме гледат като дърво, което не трепва, когато във филм некави се целуват след като са си говорили преди това сапунени истини. Пристрастена съм и към кича, но в една оределена негова форма – кичът като провокацич- която често се интрепретира в изкуството. Тази комбинация от класически роматизъм и кич води понякога до един абсурден саркастично-нежен поглед на света. Затова са ми така мили героите на сюжета в поста горе. И анонимните писма
на размисли!
Не съм хейтър, скейтър на чувствата съм!
mislidumi
февруари 14, 2008 at 10:10 pm
Ами да. Напълно бих приела да се празнува Еньовден (когато девойките са си наричали пръстени коя за кого ще се ожени) или Лятното слънцестоене/Mayday, когато всеки хваща някого напосоки и забягва с него в гората за една нощ (или пък, ако сте гледали шедьовъра „Андрей Рубльов“, невероятният езически празник на любовта представен там). Всичките тези празници обаче не предполагат ексклузивно романтично чувство, а някакво съчетаване, я брачно, я просто така.
На Коледа съм му намерила колая с подаръците, подарявам само ръчно изработени (от мен) или нещо на непознати нуждаещи се. Така не са комерсиални. Но и той си е, ако не религиозен празник, поне предполага благотворителност. Което си се понася
А не либоф по поръчка…
Подозирам, че Св. Валентин е наложен от църквата, за да измести от съзнанието на хората сексуалния Midsummer.
Е, сигурно съвсем развалихме настроението на валентинопразуващите…
Ю, хайде де, загадка! И аз искам да разбера!
razmisli
февруари 14, 2008 at 11:11 pm
Колко хубаво написано, а частта за спрейърът си я прочетох няколко пъти
Наречете ме хейтър, обаче мразя да ми е романтично(и не само) по команда, освен това мразя някой да ми казва кое точно е романтично. Единствената реакция, която предизвикват в мен розовото, сърчицата, мечетат със сърчица, картичките със сърчица и т.н. е гадене. Ама така ни се пада след като си осиновяваме чужди празници. Стига се до повърхностно празнуване по рецепта. С Коледа е различно, защото е празник с традиции и атмосфера.
И въпреки, че за св.Валентин използвам оправданието „това е католически празник“ най-люимият ми празник е Баба Марта
anikrush
февруари 15, 2008 at 4:36 pm
anikrush, първо – благодаря за внимателното четене! Второ – приготвяш ли си вече мартеничките? Внимание! Това с мартениците е също на път да се изгъзи май. Прочетох, че вече и онлайн можело да се поръчват. Какво развитие!
mislidumi
февруари 15, 2008 at 8:18 pm
Приговям
anikrush
февруари 20, 2008 at 2:24 pm