Велосипед и сладолед за оркестър
Вятър в косите
От вратата на дома ми до западния край на континента се простира равната земя, а в края й сивее Северно море. Ако не бяха фабричните комини на металургичните заводи, после Байер, по-нататък няколкото спретнати холандски градчета с камбанарии на площадите си, с тухлени фасади и накрая притиснатите стройни градски къщи на Амстердам, погледът ми вероятно би се реел чак до мачтите на корабите. Когато седнеш насред полето и се загледаш в ниско прелитащите диви патици, не е никак трудно да си представиш Земята като тепсия. И по тази тепсия се въртят колелата на моя велосипед, а въздухът носи експлозиите на лудо цъфтящата природа. Мушички се блъскат в лицето ми, пърхат в ноздрите ми. И вятър в косите.
Италия във фунийка
За сладолед от сладкарничката на старата италианка с белите коси, вдигнати на малко кокче, облечена в черна пола и бяла колосана престилчица – един филмов образ. При нея е доста скъпо, но интериорът на сладкарницата й и артистичността, с която пълни фунийките с огромни топки сладолед, си струват няколкото монети за спектакъла. Плачещи деца получават безплатен сладолед. А тя никога не се усмихва, погледът й е някак средиземноморски дълбок и мрачен. На масичката в ъгъла пуши мъжът й. Тя все му мърмори да донесе вафли, салфетките свършиха, плати ли сметката, защо се бавят с амаретините, колко е часът… Мърмори си тя тихо на немски под носа без да вдига поглед от кофите със сладолед, а той отговаря на някакъв странен италиански диалект с ярко жестикулиране и върти очи с досада. С цялата си непукистка стойка сякаш казва: нали искаше сладкарница, ей ти я, оправяй се сама и ме остави на мира да си пуша. Салфетките ще донесе Масимо довечера. С амаретините не ме занимавай, не ми е работа. Три и половина стана вече. И се зачита във вестника с прокритито задоволство от несвършващата опашка за сладолед. Омръзне ли му четенето, става, раздава на хленчещите хлапета от опашката по някоя бисквита и се оглежда побдоносно с типичната италианска преувеличеност на емоциите. Виждате ли колко работа върша тук, добре, че съм аз.
Суинг на велосипед
Със сладолед в ръка няколко минути с огряно от слънцето лице на брега на Рейн, по който бавно се носят шлеповете с чакъл, пясък, метал, ламарини, смачкани автомобили, греди, контейнери с ръжделиви стени… В далечината звучи балканският суинг на цигански оркестър. В конски вагон, подобен на салон, пътувах аз от София за Лом. Кларинетът пищи игриво и закачливо в невероятни импровизации. От време на време проблясват златни зъби в щедра усмивка, а издокараните баби от близкия старчески дом, тръгнали да поразтъпчат немощните си глезени, се спират и с треперещи ръце бавно ровят в портмонетата. В разкривените си артритни пръсти стисват монета, после се навеждат грациозно, все едно че правят реверанс, и внимателно я поставят в кадифената червена вътрешност на калъфа на кларинета. Циганите се ухилват отново, покланят се и надуват още по-ентусиазирано свирките. Бабите се се оттеглят с бастуните си с танцовата стъпка на старостта нагоре по реката. Този цигански Рейн!
А аз се мятам на велосипеда към дома по ръба на тепсията.
Госпожо Ю, гледала ли сте филма Mostly Martha (Drei Sterne) ? Напомни ми за него тази историйка с италианката сладоледаджийка.
Ама сериозно ли може да се чуе български цигански суинг по Немско? Колко отдавна не съм я чувала тази песен.
Трябваше да дойда тука, за да се запиша на курс по кючек. Е, тук е модерен египетския вариант, художествено наречен belly dance.
razmisli
февруари 27, 2008 at 3:20 pm
Жалко, че не се разхождам със снимачката. Ще се опитам да ги изловя и ще ти ги пусна тези готини цигани. Има всякакви улични музиканти на този свят, но тези са си направо за сцена.
И филма с Марта не съм го гледала, но виждам че днес си прекрасно настроена на филмова вълна. Чудесни преложения за филми, обичам някай така да ми дава идеи, благодаря!
Бабата и сладкарничката се появиха преди година. Интериорът е определено правен от някой, който се занимава с филмови реквизити. Подозирам, че бабата също е някоя пенсионирана актриса, която сега е излязла в нелеганост и изпълнява най-после любимата си роля.
mislidumi
февруари 27, 2008 at 9:34 pm
Ю, това е моята Германия.
Безкрайните тихи и винаги някак следобедни полета около Кьолн, храненето на лебеди на Рейн, в близост до Карлсруе. И, пак там някъде, най-известното място на 10 села околовръст – джелатерията на Италианеца. „Оооо Рома! Белисима!!“ и целува пръстите си.
marsian
февруари 29, 2008 at 12:32 pm
Отделно, последният път когато посетих Кьолн (който много харесвам) изненадах Dom в гръб и какво да видя – циганския оркестър. Първо чух музиката и за момент помислих, че най-накрая съм се научила да се телепортирам или още по-лошо, че радиото ми се е разстроило завинаги. Но не. Те си свиреха, там отстрани на стълбите – реални и силно атрактиращи тълпата. Мда
marsian
февруари 29, 2008 at 12:39 pm
Марсианке, истина е това, което разказваш. Слетобедите в Германия през почивните носят едно отпускащо спокойствие.
Иначе бабата италианка не е баш от онези, дето се срещат често. Много е филмова.
Оркестри – бол. Има един акордеонист, котйто вече от години все на едно и също място свири. Него всеки го познава, и той е балканец.
mislidumi
февруари 29, 2008 at 9:54 pm
Опаа..Това ме върна в август 1972 г. в Кайро, Египет. Жегата ми се струва непоносима. Настаняват ме в хотел-пансион. Собственичката, възрастна жена със следи от минало величие и красота ме посреща.Възпитан в соц.ценностите, понечвам да вдигна куфара, игнорирайки прислужника, но тя ме хваща за ръката и ме кани да седна на масата.Пием по един горещ лимонов чай. В този хотел живях три седмици и научих за собственичката- 50% италианка, филмова звезда, белли дансър с повече от 60 филма. Всяка година и изпращах букет рози за рожденния и ден. Почина 1978 г.
kanew
март 6, 2008 at 9:37 pm
Да, канев, има толкова много хора с екзотични биографии по тоя свят. Хубави са такива срещи.
mislidumi
март 7, 2008 at 8:31 am
лелееееееееей – красота – искам д опитам и аз от този конски вагон
Svetlina
април 3, 2008 at 5:36 pm
Svetlinna, щом искаш не виждам птричина да не се сбъдне
mislidumi
април 3, 2008 at 6:17 pm