ю

Мадам Размисли в публикацията си “Идеи за пътешествия” ни подкани да даваме предложения за места, които са ни интересни.

И аз завъртях глобуса.

Първа част: Острови

Фарьорските острови

Захвърлени в океана, на 500 километра от бреговете на Норвегия. Обичам суровостта на северните пейзажи. Желанието ми да посетя островите се зароди преди години, когато си сбъднах друга мечтана туристическа цел - Исландия. Но това е дълга история. Обичам Исландия, която е малка като орех и различна от всичко, което бях виждала дотогава.

Фарьорска фолклорна група

Моето влечение към северните острови се подсилва и от интерса ми към литературата на малки езици. Преди да запраша нанякъде, се интересувам кой е местният поет, ценен от тамошното население. И така попаднах на Гудрид Хелмсдал - съвременна поетеса от Фарьорските острови.  Харесвам минималистичността на стиховете й и тази ледена прозрачност на израза.

Предлагам ви мой превод на няколко нейни стихотворения. Понеже на владея фарьорски (а ми се ще да не беше така), при превода съм сравнявала оригиналния текст с немския и с помощта на речник се отитах да предам магията на стиховете на български. С удоволствие приемем забележки и поправки и не претендирам за особено майсторство. Стихотворенията представям тук на двата езика - в оригинал и на български. При желание мога да предоставя немските текстове.

Гудрид Хелмсдал

Morgun í mars

Morgun
í mars

Hjartað
eitt tjaldur

Flýgur
til tín

Утрин през март

Утрин
през март

Сърцето
на стриди ловец

Полита
към теб

***

REGN

Regn
váta asfaltið
glinsar svart

Ein bilur strýkur framvið

Váta
svartglinsandi asfaltið

Bensindropar
litblettir
sum
páfuglavel

ДЪЖД

Дъжд
мокър асфалт
лъщи в черно

Една кола профучава оттук

Мокър
чернолъщящ асфалт

Бензинови капки
цветни петна
като
паунови пера.

***

FRÁFARING

Malurtvøkstur tyrpist
nærindis
durunum

Hond tín
veittrar
farvæl

Eitt dustskýggj
ývnast

Tá bilurin
ekur
út í summarnáttina

СБОГУВАНЕ

Пелин скупчен
в близост
до вратата

Ръката ти
маха
за сбогом

Облак прахоляк
се вдига

Щом колата
потегля
в лятната нощ

Почти съм сигурна, че ще ме завладее истинско щастие, когато папагален гмуркач прелети над главата ми. Подобно на лудата ми радост, когато въоръжена с камера чаках поредното изригване на Големия гейзер в Исландия. Изригванията са ритмични, на около 11 минути. Мисля, че прекарах втренчена в дупчицата в земята повече от час. Естествено на прилично разстояние, защото не е за препоръчване да се опариш с вода, изстреляна от къкрещия пъкъл на Земята.

Корсика - дива и дъхава

Плановете за Корсика кроих години наред. Идеята беше да се стигне дотам с кола с няколко междинни преспивания по пътя. Ферибота хванахме от Генуа. Генуа е един от най-романтичните италиански градове. Покори  ме неговата фееричност, комбинацията от осмислено съчетаване на класика и модерност. Генуа е един град, отворен към морето. Генуа е място, което препоръчвам на романтиците.

Генуа: Поглед от горния град към старата част и пристанището

Корсика е бунтарска. Корсиканците нито за миг не са се примирили, че са част от Франция. Който се противопостави на освободителното движение, рискува гнева на бунтарите, които като нищо ще му сложат бомба в новоотворения магазин. Към туристите корсиканците се отнасят с търпимост, все пак туризмът е едни от най-сигурните източници на приходи за въоръжената борба. Когато казах на съседа г-н Д., че смятам да прекарам ваканцията в Корсика, той ме погледна мрачно и каза: “Корсиканците са най-нелюбезните хора” и приключи разговора. И въпреки това, този, който иска да преживее невероятната лудост на средиземноморската дива природа, да открие страховитите зъбери на къс земя, захвърлена в морето, да проумее, що за хора са наследниците на Наполеон, трябва да я посети. Ще се върна там непременно отново!

Корсика: каменистите брегове край Бонифачо в южната част на острова

Куба

За Куба няма какво да говоря.  Куба е само една дума. За някои тя е любов, за други -омраза. Размисли, ти писа някъде за филма “Шоколад и ягоди”, а аз пък споменах и за Вим Вендерс и всеизвестния “Buena Vista Social Club”…

И понеже изпитвам влечение към абсурдни неща от всекидневието, много ме впечатли един репортаж за опазването на застрашения от изчезване кубински жерав. Та в репортажа един благ дядо разказваше и показваше как неговата професия е да обикаля блатистите местности и да помага на птиците, да отбелязва местонахожеднието им на карта и да работи заедно с кубински изследователи. Този човек изглеждаше толкова щастлив и отдаден на работата си, която възприемаше като призвание. За да видят децата ни какво е кубински жерав, затова, каза той съвсем сериозно, без патетичност, и си пусна телевизора, все едно че не е обект на репортаж. Един съвсем обикновен живот.

Архипелагът Кабо Верде

Смятах тази пролет това да бъде земята за откриване. Единственото, което ме въздържа е това, че с дете да се странства из една бедна африканска страна, може да се окаже опасно. Пък и нямаме нужните ваксини. Но един ден…живот и здраве. Обожавам музиката на Цезариа Евора. Това, разбира се, не е рационален аргумент да посетиш едно забравено от Бога място, но понякога желанията не се поддават на разумен анализ.

Това желание се породи, когато в квартала във Франкфурт на Майн, където живеех преди години, се появи изневиделица консулска служба на република Кабо Верде в полупорутена къща срещу пицарията и само през две къщи от мрачното кафене с няколкото машини за покер, пред което се събираха да пушат намусени типове с черни якета от изкуствена кожа. Тогава си помислих, що за странно място е Кабо Верде.

Галапагоски Острови

До там не знам дали ще стигна. Но бих си го пожелала. Заради  Дарвин. Искам да гледам с неговите очи. Най-сериозната пречка пред осъществяването на тези планове е непреодоломият ми страх от летене. Качвам се в самолет само в краен случай. Но може би, кагато остарея достатъчно и много точки от глобуса вече са маркирани, в момент на осенила ме спонтанна лудост, може да си грабна тропическата каска и да полетя. Първо до Еквадор и оттам един полет до архипелага, а от прозореца на самолета със стаен дъх ще наблюдавам обрасналите гористи хълмове. Всъщност Дарвин е бил неприветлив и не особено талантлив. Малко шантав и изобщо не е бил смел. Ето, затова може и аз да стигна дотам - притежавам всички тези необходими отрицателни качества. 

♥

Очаквайте втората част от “На път -  в отговор на Размисли относно любими места под слънцето”