Книги - 3 по 3 и малко повече
Светлина, този пост е за теб в отговор на поканата да се включа в играта. Разбира се и за всички други любопитни. Струва ми се някак вятърничево да говоря за книги, ей така във въздуха, за всички. Защото има толкова достойни книги и толкова различни четящи. Но ти ме питаш, според регламента на играта, кои са последните три книги, които съм прочела. На този въпрос не мога да дам еднозначен отговор, защото чета по няколко книги едновременно. Някои ги чета по-бързо и ги завършвам бързо, други си чакат търпеливо реда в хаоса на моя дом. Имам една книга в чантата. Тя ми е за пътуването в трамвая. И автобуса. И за висенето насам, натам. Това е обикновено нещо антропологично, философско, нещо за поп-арт или са ултрамодерни неща. Последната книга от чантата ми е “Третото шимпанзе” на Джеред Дайеманд . Това е книга, която един професор по прагматика в един семинар преди време подметна като забавно четиво за през уикенда и ми хвърли такъв питащо-умоляващ поглед, че аз веднага си издирих книгата.
Има и книги, които са разхвърляни по масата, на която се намира компютърът ми у дома. Там се рови някъде из другите неща и “Drop City” na T. C. Boyle . Това е едно задължително четиво за всеки кандидат хипи. След като я завърших наскоро си я оставих да се въргаля при другите неща на масата, а не да е подредена и да прашасва при другите прочетени книги. Точно зад гърба ми от време на време си вадя от библиотеката и книжлето “PS Hero” - един сборник с поезия на тема коли. Тази книга я купих в няколко екземпляра, защото ми се стори много подходящ подарък за хора, които не биха чели поезия. Този сборник е велик - мирише на бензин, магистрали лъщят на слънцето, автомивки и мокри фланелки… Всичко е много траш!… като стана дума за поезия, вероятно ти е интересно - харесвам Чарлз Резникофф, и представа си нямам дали е превеждан на български, но и той е там близо до автомобилните истории. И Свен Регенер - един пеещ поет, ама не от тези старомодните, а готин, който вероятно много ме е повлиял с иронично-романтичния си стил. И сега идват няколко от безсънните ми нощи по време на Великденската ваканция - “Нощен влак за Лисабон” на Паскал Мерсиер. Авторът е швейцарец, професор по история в Берлин. Този роман е едно истинско интелектуално предизвикателство. Той е криминален, философски, католически, латински, любовен. И всичко това еднакво добре. И завършва така, че дни наред си търсиш отговора сам. Всъщност най-голямото удоволствие са личните размишления на читателя няколко дена по-късно. Друга Великденска книга е “Червено е името ми” на Орхан Памук. Това трудно за смилане четиво, което много четящи захвърлят недочетено, защото се точи и вие, замотава и размотава с ориенталска разточителност, е истинска проба за читателя. Впечатляваща е многопреспективността на историята. Не знам дали след тази книга биха ми харесали други на Орхан Памук. Май станаха повече от три, но не мога да се сдържа само с три книги.
Питаш и за последните три книги, които съм купила. На този въпрос мога да ти кажа, че си купих едновременно около 40 за цената на 4. По Великден издателствата и книжарниците се опитват да се освободят от позастояли заглавия. Както можеш да си представиш, между тези непродаваеми книги има истински съкровища. С часове се рових. Някои от съкровищата ми са един лексикон на застрашените от изчезване немски думи, “Мислех си за златните времена” на Бохумил Храбал , “Паднал Ангел” на Пер Улув Енквист, “Black and Blue” - литература от джаз-времената, една книга, в която се изследва историята на велосипедите, стара книга от “1001 нощ” с прекрасни илюстрации, “Каменната река” на Хосе Сарамаго…
И не ме питай за книги, които бих прочела отново. Толкова са много, а времето е толкова малко. Но от последните изброени със сигурност бих искала да прочета отново “Нощен влак за Лисабон”. Изобщо швейцарските писатели дълбоко ме изумяват. Макс Фриш с “Хомо Фабер” или “Щилер”. “Щилер” е много вълнуващ роман, и него бих прочела отново след време. И много ми се иска да прочета отново литература от тази, която учихме в училище. Мисля, че програмата ни по литература беше непосилна за крехката ни възраст. Натъпкаха ни с неща, които не бихме могли да разберем без нужния житейски опит и ни спестиха лъчезарна, лека и несериозна литература, която да направи от повечето нас читатели. Аз много си падах по злокобните неща обаче, пуст пубертет. Помня, че бях огризала “Ад” на Данте. Което май противоречи на предишното ми изказване за лесната литература. Но както и да е, бих прочела отново Божествената комедия.
Отгорих ли на всички въпроси?
И да посоча следващите: Канев, Размисли, Влади, и един човек, който мрази да го сочат - mrbronco
Правилата са следните:
- посочете последните три книги, които сте прочели
- посочете последните три книги, които сте купили
- посочете три книги, които бихте прочели отново
Забравих да посоча, че играта започна Вовата и би било добре да го споменем 
Хех - не знам откъде да започна.
Първо благодаря за поста, но да си кажа, че главен виновник е Вовата (hamaelleon.wordpress). Ще ми се да знам как си разбрала, че днес ме питаха дали съм чела нещо от Орхан Памук - сериозно - даже въпросът дойде от най-неподозираното място - не съм вярвал,
оооооооф
пак натиснах нещо
почвам пак:
Хех - не знам откъде да започна.
Първо благодаря за поста, но да си кажа, че главен виновник е Вовата (hamaelleon.wordpress). Ще ми се да знам как си разбрала, че днес ме питаха дали съм чела нещо от Орхан Памук - сериозно - даже въпросът дойде от най-неподозираното място - не съм вярвала, че точно той може да чете.
Също така не съм предполагала, че бюрото ти е разхвърляно. Не знам. Просто не си те представях така. Още нещо, което не знам: що е то прагматика?
А може ли да ми направиш подарък и да сканираш някои картинки от “1001 нощ”, за да се порадваме? “Щилер” пък ми звучи като нещо, размотаващо се из къщи - може като се прибера за Великден да проверя наистина ли я имаме и да я погледна. Обаче последното, което четох от книгите на мама, беше “Вертеп” на Зола и тогава трайно се отвратих от нейния читателски вкус. Нещо… абе спрях да ровя из рафтчетата, само от време - на време ги пренареждам заради аромата на хартия. Стара хартия.
Това за Орхан Памук не е никак странно, просто е на мода в момента. След година-две ще премине и тази мода и никой няма да те пита такива неща. По принцип, да се пита някой дали си чел нещо, е според мен некоректно, защото има много неща за четене и не тряба да очакваме, че и другите четат същото.
“Щилер” може и да не ти хареса, малко се влачи и е твърде класическо.
Всъщност моя литературен вкус е много сухарски :-), затова гледам да не се натрапвам с препоръки.
А този “Вертеп” май беше модерен към края на 80-те. Май имаше и такъв филм или бъркам нещо?
Ха, може и да е имало филм,даже е твърде вероятно, ма аз към края на 80те съм правена
Ще видим - сега предпочитам да си направя курсовите и да чета само по време на лекции, а тогава минават само по-леки нещица. Спокойно - иде сесия
Аха! Пиши ме и мен любопитна, сега ще си попълня списъка с планирани книжлета! Не съм чела много от тези изброени и сега ще потърся Нощния влак за Лисабон. Между другото, съвсем скоро тук дискутирахме защо швейцарците нямат голяма литература. Разбира се, това е опростено казано и като всичко, не е вярно (а вероятно за голяма литература трябва да си героичен или поне страдалчески народ
). Но действително “голяма литература” е въпрос на идеологическо възприятие…
Иначе, съгласна съм, че класиката в училище беше насила наливана в гърлата . Това, което най-много ме дразни е съществуването на един задължителен списък от книги - и разбира се, те са винаги онези “непреходни и святи”. Свободата, Санчо, е въпрос на избор и нестандартизирано мислене. Аз търсих да чета Хамлет още в 6 клас, преди да му е дошло времето в училище, само защото исках да разбера какъв е този шедьовър, за който всички говорят (е, не го разбрах, но въпросът е, че не го и намразих поради доброволния ми избор). А има толкова зашеметяващи книги които биха наелектризирали всеки тийнейджър. Но с това затормозено програмиране на училищна класика навикът за четене изкуствено се инфантилизираше. Като не се учиш истински да четеш в училище, вкусът ти изобщо не знае как да се формира. (Край на тирадата). Сядам да пиша моето задание
А, и радвам се, че харесваш Ад!
Да, наистина какво е голяма литература? Но съдейки по това, че Швейцария е предимно планина с малко население, и един достоен роман се брои за постижение. Освен това (или имеено заради това), че швейцарците не са преживели войни и национални катастрофи, литературата им не героична, а по-скоро философска и тиха. Аз свързвам “Щилер” с Алпите. Това, което писах за пистите и менаралната вода, е някак силно повлияно от този роман. Сигурно ти е познато това усещане - някой път прочиташ нещо и то ти се лепва като очила пред погледа и започваш да виждаш нещата малко по-различно
Ад!
Разбира се!
И много ми е итересно да прочета за твоите книги.
Светлинке, видях, че не съм ти отговорила на въпроса, що е то прагматика? Ако още е актуален интереса ти, ето с няколко думи:
Прагматиката е дял от лигвистиката, който се занимава с речеви ситуации, дискурс и подобни животни
Има един изтъркан пример, който е много подходящ за най-общо разбиране. Седим ние двете в една стая и прозорецът е отворен. Ти казваш по едно време: “Става течение.” Тогава аз отивам и затварям прозореца. Откъде пък ми хрумнма, че трябва да затворя прозореца? - ти не каза: “моля те, затвори прозореца”. Има и други любопитни неща, например това, как човек знае в един разговор, кога е уместно да прекъсне събеседника си. Или как да манипулира един разговор така, че другите да го слушат без да го прекъсват… И такива ми ти работи 
Но общо взето, може да е много скучен предмет прагматиката, аз поне повече харесва други неща. Обаче този професор не беше класически “прагматик”, а германист и семинарът му беше много забавен и не толкова по темата 
[...] 5, 2008 от razmisli Този списък е отговор на предизвикателството на Мисли+думи да изредя наскоро прочетените книги, [...]
Сочи, сочи, и с очи ме претегли. Нищо, че не е хубаво да бодеш ефира с пръста.
Сега чета Хомокосмикус - книга хипотези на Пламен Цонев, ако изобщо я довърша (с Фром преди години не излязох на глава, а бе последният философ, който дръзнах да асимилирам) може и да доложа. До 50-та страница изглежда любопитна.
Хайде със здраве и стига си се водила по течението (на блогърския форум), не ти отива, мисля!
Бронкски, много ми става весело, когато сърдитковци като теб благоволят да отговорят на досаднички като мен
Бих ти подарила ментов бонбон от благодарност за вниманието.
нали - неподозиран кеф с крилца! (за всекидневното благоволение)
А ти как ми го турна това окончание, сакам да кажем - вече сме квит. И сега след като ще ставам Бронкски менкам тез бонбони за бело боро и ню орлеански джаз.
бтв Amazon пуснаха електронна книга на пазара в края на миналата година, представляваща А5 цифров дисплей, с два навигационни бутона - предна/ следваща страница. Чудесна придобивка за всеки технократ, прекарващ част от времето си в кръжене. Та плащаш си и ти пращат (през вградения gprs) каквото ти душа желае. Прочетеш, па изтеглиш следващото.
Пай се!
пс/ добре че нямам блог, че виж к’ви ги връзвам
Бронкски, аха, това с електронните книги започна пак да се спряга. Още повече, че сега дисплеите са по-добри и се вижда нещо дори и на слънце. Не притежавам такава играчка, но въпросът с електронните книги/библиотеки ми е хоби (и донякъде занимание ;)). Единственото, което ще ми липсва в една електронна библиотека, е хаосът. Тоест всичко е индексирано и подредено и се намира лесно, не се скрива под леглото, за да го открие човек случайно година по-късно
и такива ми ти работи. Добре, че нямам блог да се разпростирам с такива бележки по него.
Менкай си бонбона, Бронкски, менкай!
Тук е място, където мога да те питам: чувала ли си за тази книжка: Daniel Kehlmann, Die Vermerssung der Welt? Ако да, какво се говори за нея? (Aз не съм я чела, но разбрах, че предизвикала еурофия.)
Razmisli!
Тази книга ме грабна преди време още със заглавието си. Сигурно вече си познала склонността ми към премервания и подобни. Книгата е добра. Сега, пресилено е да се твърди, че е шедьовър. Но е писана от млад автор с огромен потенциал за развитие. Книгата е енциклопедична, хумористична, философска, математическа, езикова… Истинско интелектуално забавление, чете се бързо, защото не е много обемна и увлича невероятно. Обвиниха авторът, че има доста фактологически неточности. Но все пак той е писал роман, а не научно изследване. Препоръчвам я. Освен това авторът е голям чаровник 
Четох наскоро статия, в която той с присъщия си хумористичен стил разобличаваше журналистите, които твърдяли, че е бил на четене на своя книга с бяла риза и папионка. А той пък в действителност бил по тениска и дънки 
Или нещо подобно.
Да! Пак ме излови! Чела съм я.
Ура! Има я на английски (погледни картинката само):
http://www.amazon.com/Measuring-World-Novel-Daniel-Kehlmann/dp/0375424466