ю

Тазгодишният Великден беше един от най-студените, които помня. Небето се затъмни още от първите дни на пътуването и точно по празниците заваля и първият сняг. Нарцисите, които винаги свързвам с Великден, не побързаха да цъфнат тази година, затова пък вечерите бяха приказно снежни, някак с тая мекота на ранната зима, макар да бе вече краят на март.

Снеговалежите объркаха съвсем плановете ни. Вместо да стоим на припек в открито море и да се вглеждаме в зъберите на островните скали на Хелголанд, пиехме чай в уютно отопления салон на ферибота. И то не към Хелголанд, както го бяхме замислили. Лошото време и прогнозите за снежни морски бури на бърза ръка ме отказаха, след като вече съм преживяла истинска морска буря при миналогодишното ни пътуване до Корсика. Още ме облива студена пот, като си спомня как вълните заливаха ферибота, а той се клатеше като орехова черупка. Картините падаха от стените, по коридорите лежаха налегнати от морска болест пасажери с торбички пред устите, тоалетните се не издържаха на налягането и плувнаха, пълни до ръба… Но това е друга история. Както и да е, тогава пристигнахме безаварийно, ако не се брои повредената хидравлика на изходите. Затова се наложи да чакаме повече от час на люковете за глътка чист въздух. Щом Средиземно море - тази блага синя безкрайност може да бъде толкова коварна, представям си какво е разгневеното Северно море. До остров Хелголанд редовната туристическа линия е отворена от май до октомври. Тази, която ние искахме да ползваме от Куксхафен е предимно за снабдяване на местното население с необходими стоки от континента. И не се престраших. Но това не се губи - смятаме през следващите празници по Петдесятница, когато има няколко свободно дни, да покорим и този остров. Затова няма да разказвам за него предварително.

За сметка на това посетихме три от другите близки немски острова. Морето между тях и континента е винаги (с изключение на някакви страшни бури) тихо. Впечатляващи са огромните приливи и отливи, за които сме чували от учебниците по география, но предимно за холандското крайбрежие. По време на отлив може да се джапа до съседно островче или да се събират миди и прочутите червеи, които са храна на многобройните птици. Фериботите се движат според приливите и отливите.

Посетихме островите Вангероге, Спикеог и Нордернай. До всеки от тях се пътува около час. Вангероге е остров за фамилни почивки с приятна и просторна централна улица, удобни ресторантчета с просторни зимни градини, в които келнерът заедно с менюто ти носи и игри, за убиване на времето, докато навън се сипе сняг. Вангероге е пешеходен остров. Такова място, на което със сигурност няма да ти изхвърчи някой иззад ъгъла, е наистина успокояващо за изнервени градски животни.

На пристъна чака теснолинейката - няколко стари вагона, теглени от електричка. С нея се стига до единствената гара на единственото село на около 5 километра от пристанището, в което постоянните жители са около 980. При хубаво време това би била една приятна разходка. Пътуването с влакчето е не по-малко вълнуващо. От единая прозорец човек наднича в морето, а то другия към диви блатисти и мочурливи хълмове, по които джапат птици и ровят за червеи. Усещането на този остров е сякаш си попаднал на някаква нестабилна земя, която всеки миг би потънала отново. Дори човек си мисли, че ходи по дъното. И това усещане е много близо до истината. Островът е “подвижен” и за последните няколко века се е преместил въднъж по дължината си - части от него си прибира морето и оголва щедро нова земя.

Някогашната кула, която е била в центъра, сега почти джапа във водата. Историята на много места в Германия е неотлъчно е свързана с разрушенията след Втората световна война. И след толкова години тук в Германия, продължавам да се чудя на волята и енергията на тези първи строители, които буквално са издигнали градовете си от нищото. Поради стратегическата си позиция като най-източен остров, на Вангероге са били струпани германски войски. Навсякъде, където е имало такова струпване, след края на войната и жестоките бомбардиривки не остава нищо. Затова и на Вангероге няма стари сгради, няма и особено красиви сгради, това е недостатъкът на бързото строителство, затова пък има прекрасни дюни от мек сив пясък, тишина, нарушавана единствено от грохота на вълните с северната част и прекрасна рибена супа.

Следава: остров Спиекеог