ю

Забелязвам, че е минало неприлично дълго време от последното описание в блога на поетично забавление. След кубчетата и папките и папките, последва дълга „творческа“ пауза и днес се завръщам с узрялата идея за „поетично бинго„.  Що е бинго?

За целта са необходими:

1. Талони (фишове) за бинго. Могат да се използват стандартните и общоприети талони с 15 числа от 1 до 90.
2. Урна с 90 номерирани топки. Или някакъв техен заместител, например 90 грахови зърна с изгравирани върху тях числа, теглени от малоумно ухилен робот. Или електронен генератор на случайности, който по неведоми пътища изплюва най-нежеланите числа…
3. Внимание! – това е различното от традиционната игра – необходими са 90 миниатюри-стихове, които също се теглят произволно. Може да се изпишат върху карти или да се приготвят 90 еднакви на вид писма.
4. Разбира се, необходими са и играещи.

Как се играе?

Подготовка и първа фаза

Участниците получават своите талони. Играта започва. Изтегля се произволен стих. Стихът се прочита ясно и високо, за да бъде чут от всеки. Може да се прожектира или да се изпее. Всичко е въпрос на възможности и интерпретации в конкретната ситуация. След това стихът се отделя настрана. Сега е ред да се изтегли число. Изтегленото число е номерът, под който регистрираме за индивидуалната игра изтегления вече стих. Тези, които открият съответното число в талоните си, го маркират. И така, докато някой не попълни един от шестте талона (както в оригиналната игра) и изкрещи „БИНГО“.

Край и втора фаза

Бинго-късметлията печели индивидуално сглобено стихотворение. Хубаво е да се създаде копие на този фиш и към числата да се прибавят съответните стихове. Поетичният талон има своето лице, което е определено от комбинацията на числа и стихове, а към тях и щипка каприз от случайността на моментната ситуация, в която пред очите на играещите се ражда бинго-стихотворението.

Смисли, символи и друга боза

Първият въпрос, който вероятно би възникнал на това място, е: защо не се изпишат стиховете направо върху талоните? Тогава, вместо номер, може да се вади директно стих от торбата и да се отбелязва присъствието му в съответния талон. Наистина, това беше първата ми идея, която, след кратко размишление, отхвърлих като неприемлива. Тя има следните недостатъци:

- Статичност

Всеки стих е закован на определено място, а това е плоско. Всъщност бингото само по себе си като лотарийна игра притежава единствения смисъл да гъделичка късмета и да чака да изпадне печалба от устата му. (Или греша тук? Може би има и друг смисъл, който не разбирам, признавам. Но това в случая е маловажно.) „Поетичното бинго“ трябва да бъде повече от хазартно забавление без особено мисловно напрежение.

- Неизгодна игрова ситуация

Да се четат текстове и да се търсят върху картончето, може да се окаже доста досадно. При всеки изтеглен стих играчът изчита отново всички стихове докато търси съответния. В края на играта, не само че му е писнало от поезия, ами се чувства и пренаситен от точно тези думи. И за наказание играчът получава многократно препрочитания стих като възнаграждение за търпението си. Това е доста неизгодна ситуация за поезията като цяло и за играещия човек в частност.

- Неефективност

Подготовката на всяка нова игра изисква създаването на специални талони със стихове. Акцентът се измества върху подготовката, а не върху самата игра.

И други второстепенни недостатъци, върху които не си заслужава тук повече да разсъждаваме…

Когато обаче отделим числата от стиховете, както в описания по-горе вариант за игра, се получава една динамична връзка. В играта се въвежда още едно измерение. От една страна имаме самото бинго като хазартно забавление, от другата страна – индивидуалното спояване между стих и номер, което е уникално за всяка игра. Тъй като номерът изпълнява функцията на индивидуален адрес на стиха върху талона за съответната игра, мястото на стиха във всяка следваща игра е различно (или еднакво). Ние разглеждаме не „стих А“ в играта „бинго 1″, ние оперираме с динамичната връзката „номер X –> стих А“ в една определена игра (в този случай „бинго 1″).

Една примерна игрова ситуация:

1. Изтеглен и прочетен е следният стих: „стих А“ = „Вървя и нямам / око / да види  обувките ми / забравени в антрето ти“

2. Изтеглено е числото „07″: „номер X“ = 07

3. Създадена е уникалната за тази игра връзка „номер X –> стих А“ = „07: Вървя и нямам / око / да види обувките ми / забравени в антрето ти“

4. Маркирано е присъствието в определниете талони. Може да се премине към тегленето на нов стих.

Всяка следваща игра внася нови аспекти във връзките – повторение на определени връзки, разпадане на други, пренареждане на отношенията. Така богатството на „поетичното бинго“ се осмисля в повторното играене. Всяка нова игра създава текстова конструкция, която е подобна на предишни такава, поради еднакви или сходни текстове, и в същото време – нова, поради преразпределението на адресите. Разбира се, стиховете могат да се заменят, да излизат от игра, могат да се съставят тематични игри (примерно игри с поезия за автомобили или „любовно бинго“).

Един важен аспект от играта са неизиграните текстове. Това са текстовете, които в края на играта остават в торбата. Тези текстове нямат адрес (номер), следователно няма правило, определящо последователността на тяхното подреждане. Нека да ги наречем „необвързани стихове„. Бих ги сравнила по смисъл с „вътрешните стихове„, които подробно описвам в публикация за поетичните кубчета.

Своеобразен поетичен акт е самото непрочитане на необвързаните стихове!

Те присъстват, макар да са неизиграни. Между тях и останалите неизтеглени числа съществуват потенциални (възможни) връзки. Единствено възможни са връзките с неизтеглени номера, тъй като другите номера за тази игра вече са заети. И докато изтеглените текстове стабилно и окончателноно са свързани в играта с точно определен номер, неизтеглените текстове са свързани с всеки и всички от възможните други адреси… Неизиграните текстове са символът на потенциала на поезията. Те са това, което остава, когато всички стихове са написани. Когато играта свърши и светлините угаснат. Тяхното присъстиве е мълчеливото присъствие.

А защо бинго и поезия?

За да си играем с поезия.

За да кръстосаме тръпката на хазарта с естетическото усещане на поезия.

За да свалим поезията от пиедестала и да поетизираме бингото.

Други аргументи „за“?

И ми се ще все пак да има и материална награда за спечелилите. Но нещо шантаво. Например лукче или друго ментово чудо. Особено след като Размисли сподели в коментар към стихотворението „Гео-залъгалки„, че ментата стимулира въображението, струва ми се много подходяща награда една огромна ментова близалка върху талон с уникален стих.

Надявам се да открия съмишленици и да фраснем скоро едно „поетично бинго“. Огромен игрови потенциал откривам в клубния форум „ГЛОСИ“ и би било прекрасно, ако Валентин Дишев успее да заиграе другарчетата при следващата поетична среща. Още повече, че има вече богат архив на страниците на форума, който, мили мои читатели и почитатели на поезията, бих ви препоръчала да поразгледате , архив с краткостишия, които биха били подходящи за играта.

Хайде да си играем!

И ако някой вече е играл или ще играе, бих се радвала да сподели опита си тук и да даде предложения за подобрения и да подхвърли нови идеи.