Archive for октомври 2008
Едно рамо за поетите – Ясен Василев и компания
1.
Този блог възникна като втори, след мисли+думи, с идеята в него да пиша за себе си. Всичко онова, която остава извън поезията. Писането тук обаче ми показа, че по-скоро искам да говоря за другите.
2.
После дойдоха хора, страници, срещи, отново хора… Започнах да пиша на други места и да пиша други неща и този блог, ю-то, се промени. Нали? И вашите блогове се променят.
3.
И стана така, че най-голямо удовоствие ми доставя преставянето на открития, лични открития. Ето така, ще ми се да ви кажа, вижте тук, вижте тук.
4.
Представих Ханс Тил и Ваня Константинова.
5.
Представих Глоси и Public Republic – две виртуални места, които все повече ме приобщават.
6.
После някак се настигнахме по пътищата с Ясен Василев.
И да, искам да ви представя днес
млад български поет и бъдещ драматург, който като ракета прониза литературния ни хоризонт. Има още много хляб да изяде, чух да ми казват. И отговорих: „да, има“. Но аз не се и съмнявам, че той ще оправдае надеждите. А също съм убедена, че пишещите с душа и сърце, тези които го правят не от суетност, а от убеждение, имат нужда от подкрепа. Не че им пука от мнението на другите, те пак ще си пишат както си искат. Но една подадена ръка вместо юмрук в муцуната е за предпочитане. Особено на фона на литературната нетърпимост, малките домашни свади и голямото шушукане зад гърба.
Хайде, нека да си призная, че Ясен е и wordpress поет – едно рядко явление и надеждата ми е, че ще стават повече. Качествените wordpress bg поети. За мрежата и в нея.
Давай, Ясен! 
Ти познаваш ли мистър Уан – разговор с писателката Ваня Константинова
С Ваня Константинова се познаваме само задочно – от виртуалните ни срещи. Но всеки разговор с нея носи нещо от типа на реене. И удоволствие от думите, защото тя е прекрасен събеседник и разказвач на истории.
Ваня се усмихва през всеки ред на текстовете си, но не със суетната усмивка на някакъв си декоративно-самовлюбен в изказа си човек, а с една дълбока, мъдра и самоиронична усмивка, която е пленителна. В навечерието на премиерата на сборника й с къси разкази “Благодарим ти, мистър Уан” си поговорихме отново тихо за хората, литературата и другите неща, за които знае и мистър Уан.
Покана за премиерата на книгата на Ваня Константинова “Благодарим ти, мистър Уан”
Eсента е хубав сезон за премиерата на една книга. “Благодарим ти, Мистър Уан” на Ваня Константинова е сборник с къси разкази, чиято премиера ще се състои идния петък в София. Прочетете остатъка от публикацията »
Усвояването на чужди езици като хоби със странични ефекти
С Размишльотинка се разбрахме да разбием днес блоговата стена с публикации за ученето на чужди езици – полза и удоволствие. Как така тя пак ме улови – аз съм един непоправим ученик на чужди езици, тя някак май усети тази лека чалнатост и реши, че имам какво да кажа. Може би и провокирана от коментарите под публикациятя „Грозен и шастлив„. Ето и извадка от обяснението ми към Графа докъде съм стигнала с есперантото:
Поетични храни с философски декорации – отговор на Размисли за онази игра
Някои може би са останали с впечатлението, че давам обещания, които не изпълнявам. Старая се това да не е така. Ето преди много време обещах на Размисли, която ми подаде топката с ястията, да напиша непременно по темата. Оттогава премина един цял сезон, което, измерено в блоговреме, е наистина много. Предимството на тази закъсняла публикация е в това, че вече премина вълната на вкусни ястия и всичко, което повторя тук няма да звучи така познато.
