Archive for ноември 2008
Момичето, което
Момчето, което писа за момичето, което. Това е Божидар Пангелов – bogpan и тук няма никаква измама, само чиста поезия с премерен изказ и много тишина. Защото Божидар е поет с мек глас, мъжествен и раним. И толкова кристален стих. Който пада тежко на дъното на всички дъна. Божидар Пангелов не се усмихва напразно, и не пилее думи. Той говори за и на момичето, което. И ние просто слушаме. А усещането е сякаш подслушваме чужд разговор, защото поетът шепне пред себе си. Като молитва.
Има книги спонтанности, тази не е. Тази е отлежала. И вкусът й е тръпчив.
Има книги, които блестят. Тази не е. Тя е синя.
Има книги, които разтърсват света. Тази не е. Тя е лична.
Тя е и за теб.
Една премиера на достойна книга.
За повече подробности:
Поетични премиери по Никулден
ЛИТЕРАТУРЕН ПРАЗНИК „ГЛОСИ“–декември’08″
ПРОГРАМАТА
НДК, 06. 12. 2008 г., зала 9, 12:00-15:00 часа
12:00-12:50 – Представяне на последния брой на списание „Глоси“ и книгите „Юфка и нафора“ на Филип Кабакян, „Ос“ на Левена Филчева, „Жо̀ла и други несподелими тишини“ на Кирил Кирилов, „Зоопаркът“ на Екатерина Стратиева, „Бримка“ на Надя Вълканова и „Благодарим ти, мистър Уан“ на Ваня Константинова;
13:00-13:50 – Премиери на книгите с поезия
„01″ на Петя Хайнрих и „Патерицата на слънцето“ на Ваня Стефанова;
14:00-14:50 – Премиери на книгите с поезия
„Подпис върху хвърчило“ на Катя Начева и „Момичето, което“ на Божидар Пангелов.
Галерия „Кръг+“ (ул. „Будапеща“ №5), 06. 12. 2008 г., 16:00-18:00
16:00-18:00 – обсъждане на годишната продукция на издателство „АРС“, Благоевград (встъпително експозе – проф. Владимир Левчев, модератор на дискусията – проф. Георги Каприев).
Игри с текстове
Има едно затънтено място в интернет пространството, в което се събираме с група съмишленици и си пускаме текстовете на всеобщо оглеждане. Това място си има дълго и сложно име, но аз отказвам да го наричам така. Наричам го клуб Глоси.
Започвам с такъв увод, защото исках да ви разкажа, че откакто там си играем с думи, на мен ми е все по-интересно. За съжаление, участието в игрите в клуба е само за глубни членове, а другите могат само да гледат театър, да се хилят на нелепите ни водопади от думи и да се срещат зад кулисите с хората, които ежедневно излагат своите текстове на показ.
Има я Мелничката. И поредната игра в нея. В Мелничката се пишат текстове по предварително зададени условия. Като упражнение в стил. Сега тече играта за написване на текст със заглавие „Тя *глагол*, защото“
Ето и условията:
1. В историйката трябва да има среща с жена.
2. Жената трябва да носи, държи, вади или да предаде някакъв предмет. Нещо от жената за този, който се среща с нея.
3.Трябва да се спомене трети човек (мъж или жена), който е бил свързан или продължава да е свързан с предмета.
4. Трябва поне да се спомене море или океан.
5. Жената трябва в края на историята да изчезне внезапно, неочаквано да се изпари, да си тръгне, без да се сбогува или нещо то този род.
6. Задължително трябва да има описание на пейзаж, който на пръв поглед няма връзка с историята.
7. Следните думи трябва да бъдат поне веднъж употребени – кълбо, кръг, носорози, летва, очила, сила, смяна, престиж, библия, корен.
8. Заглавиетието: Тя *глагол*, защото. Например „Тя се смали, защото“, „Тя пее, защото“, „Тя би била, защото“…
още от играта
В Глоси могат да пишат само членове на клуба. А има ли желаещи да напишат своята историйка по правилата на тази игра? Всеки може да я публикува в блога си и да постави връзка към това съобщение, за да можем да се откием. Или можете да ми изпращате историите си на адрес mislidumi@freenet.de, а аз ще им намеря място във виртуалното пространство.
Пишете, за жената. Аз обещавам да публикувам и собствената си историйка, която в момента се пече на бавен огън. 
Желаещи да си играем?
