ю

Вероятно този блог изглежда занемарен. Не, няма да му видя сметката и на него. Просто ме завъртяха други проекти, пренаредих няколко пъзела и ето ме отново. Тази публикация ще бъде във формата на списък. Така хитро ще заобиколя факта, че са се насъбрали дребни нещица за казване, които можех да разхвърля в множество кратки бележки. По същество:

1. Очертания, граници и подреждане, доколкото го мога.
   Преди време един мой приятел твърдеше, че по негово наблюдение, хората се захващат фанатично с нещо, което не им се отдава лесно. И понеже изпитват трудности и виждат, че не са толкова добри в това, което правят, полагат още повече усилия и някои от тях дори успяват. Това беше казано в контекст на това, че повечето от нас, които учехме тогава жураналистика имахме, според него, проблем с комуникацията, не бяхме особено общителни и някои от нас и досега не обичат да разпитват хората. По същата причина, аз, в качеството си на изключително разхвърлян човек, от изветно време трескаво се опитвам да внеса малко яснота в многобройните си блогове, да подредя съдържанията и да изчистя къщата (май не само виртуално ). И понеже съм една от онези, които плуват в хаоси, вероятно затова с такава настървеност се опитвам да подреждам и категоризирам.

   1.1 мисли+думи 02 ще си остане блог само за поезия. Той окончателно се сдоби с нов външен вид. Последните размествания, които предприемам в момента, са свързани с прехвърляне на връзките на първа страница. Това го правя, защото видях, че задните страници нямат никакъв пейдж ранк, а ми се струва, че би било добре за страниците, които ценя да бъдат прехвърлени напред. Това са някакви мои идеи за етично поведение в мрежата. Затова не се чудете, ако изведнъж някакви връзки към вашите блогове изчезнат някъде, а се появят на друго място, да знаете – Петя пак си изграе – пренарежда. Косьо, а ти стана ли по-общителен?

   1.2 арт ехо! ще бъде блогът, в който ще публикувам неща на културна тематика. Там общуването е по-формално, там моята личност няма да прозира, надявам се. За мен това ще бъде архив от публикации със журнално звучене. В ехото ще публикувам и мои преводи на литературни текстове на немски, ще представям български автори, ще пиша за литература, музика, изкуство… Ехото е хранилката, от която ще се захранват и други проекти с мое участие: Кръстопът, DICTUM, Public Republic (bg), Public Republic (de) и някои издания от българския печат, за които понякога пиша.

   1.3 Ю, мое мило клюкарско блогче! Този блог ще си остане такъв, какъвто беше замислен. Тук ще са личните неща, мои размисли без особено влияние върху космическите движения, впечатления, лични истории. Вероятно това ще бъде по-интересният блог. Това, което напиша тук, е истина! Гаранция-Франция!

   1.4 Тайният блог ще си остане таен и тих. Малина и другите горои ще се срещат на балкона в Младост 4 до чушкопека и ще бъде есен, понякога и други сезони и Хортензия ще хваща ферибота в предстоящата история „Заведи ме на Вагероге“ .
   

2. От 5 до 10 грама от личния ми живот, които иках да споделя през последния седмици.
   Понеже ще си говорим тук само за лични неща, трябваше ми нещо основополагащо. Случва ми се да вървя по улиците и да си разказам наум историйки, които искам да споделя. Понякога някой познат има нещастието да ме срещне в такъв момент и да му се наложи да изслуша нещо, което идва твърде неочаквано и без никаква видима връзка с конкретната ситуация. Понякога историите са забавни, забелязвам го по рекциите на събеседниците. Понякога не са в унисон с времето и увисват като сушени риби. Хубавото на блога е, че той е мълчалив приятел, обича текстове без да е предирчив и винаги намира подходящото време да свали сушените риби от въжетата и да ги тръсне на масата, ето така:

2.1 Киша. Преди седмица по нашите краища се изсипа най-трайният сняг, който някога съм виждала тук. И за първи път от години джапах през киша. Самата дума „киша“ и поводът да я употребя ме изпълваха с възторг. Това не може да го разбере човек, за когото кишата е отвратителна делнична мръсотия на града, недоразумение, неуредица. И аз я виждах някога така. Но кишата като изключителна ситуация е поезия . Джапах си аз, наслаждавах се на звука, който обувките ми изкарваха от лепкавата маса. Нещо джазово, зависи от походката, от подметката, от структурата на кишата – дали е по-мека, по-мокра или по-хрупкава. Цветът на кишата е вълшебен – какао, мляко, черно, бяло, сиво, червено. Връхчетата на кишавите хълмчета са по-светли, белезникави, а подножията – тъмни и гъсти. Предполагам, че това е така, защото разтопената вода потъва надолу, измокря снега и калта, а горе остават само няколко деликатни нежни прозрачности. Интересно е да се наблюдава дали контрастът между връхчето на кишата и нейното подножие зависи от температурата на въздуха и скоростта на топене на снежната покривка. :)

2.2  Вълнисти папагали. Винаги ми се е искало да ви разкажа, че в парка до дома ми живят в клоните на кестените, на буковете и дъбовете голяма фамилия вълнисти папагали. И те не отлитат на юг. Присъствието им е целогодишно, а крясъците им през зимата се чуват още по-отчетливо. Вчера преброих около 20! Имам дори зелено перо, което открих през есента.

2.3  Кареоке. Японците се славят с любовта си към кареокето. Аз не съм японка, обичам суши и си признавам, че си имам вкъщи кареоке и микрофони, с които си спретваме семейни концерти. И забелязвам, че ставам все по-добра. Може би, ако се бях захванала като дете, сега щях да съм поне ресторантска певица.  Мисля си и за филма „Lost in Translation“ – една от най-вълнуващите кареоки сцени във филмовата история може би.

2.4 Детски новини. Споменах в коментар към публикация на Размишльотинка, че в Германия по детския канал има детски новини. Не предполагах, че може да са толкова интересни за 7-годишния ми син. Децата днес наистина се вълнуват какво става по света. През последните седмици той с интерес следеше газовата криза, конфликта между Израел и Палестина, вълненията на американците покрай Обама. Понякога показват разговори с деца oт горещи точки по света. Говориха преди дни например с деца от (Словeния? или бъркам), които имаха дървена ваканция, защото е студено в училището им заради липсата на отопление. Друг път пък обясняват с картинки и прости примери какво е инфлация или какво точно е банковата криза. След новините тече предаване, в което деца се обръщат с проблеми за помощ към редакцията. Последния път обясниха на децата и на родителите им как се водят успешно преговори за джобни пари. В резултат на което синът му получи доста идеи как да ни убеди да му увеличим джобните пари, проведе разговора делово и постигна в момента максимума за възрастта си според препоръките, които са официално предложени от педагозите. Има и таблица, в която е описано на каква възраст какви са препоръките, естествено таблицата грижливо си я прибра, за да има доказателства за следващите преговори.

2.5 Новият роман на Даниел Келман „Слава“ („Ruhm“) намирам за много вълнуващ. Докато подреждах стари списания вкъщи, попаднах на един брой на Шпигел от 1999, в който водещата статия я за младите немски поети. Защо ли съм го запазила? Не си спомням да съм се вълнувала тогава толкова от поезия. Вероятно човек е склонен за забравя неща нарочно. Това е отколнение. Вътре имаше и статия за Даниел Келман, който тогава беше абсолютно непознат на широката публика. Толкова е вълнуващо да четеш стара статия за човек, който още не е написал бестселъра си. Това преживяване на интеракция с различни времена и реалности е и един от мотивите в романа „Слава“, но подробно ще пиша за това в „арт ехо!“

За днес – толкова. Другото – друг път.