Archive for февруари 2009
Приказка за такъмите ми
И преди да започна, нека да призова да се включат:
Силвия Томова от „Алигаторите на пият бърбън“
Ясмина с „Умопомрачения“
Левена Филчева с „Парадоксите“
Прочетете остатъка от публикацията »
Оранжево докато си дъвчем дъвка
Докато си снимах такъмите, ми изскочи ето този малък човек с беззъбата си уста пред камерата. И понеже не върви да ви го покажа сред нещата, които притежавам, ето го тук – усмихнат разбойник с оранжева дъвка. Може ли и аз да си взема давка, попитах. Даде ми.
Все още мога да правя по-големите балончета. Тези, дето се лепват върху носа.
А такъмите – утре.
Google AdSense България са измамници и имат магарешки уши
Ситуацията е следната. Откакто преместих някои от блоговете си на собствено място, пуснах в тях реклами от Гугъл с желанието поне да си покривам разходите по домейн и хостинг. Знаех, че при ниската посещаемост на блоговете ми, жълтите стотинки от рекламата от Гугъл едва ли заслужават да им се отделя толкова място и внимание, но заради експеримента реших да пробвам. Пък и тая поезия трябва да ми изкара поне една бира, която да си изпия с приятели в един слънчев слетобед, благославяйки гугъл и рекламите му за изобилието и насладата, нали?
Преди седмица приходите от рекламите бяха достигнали сумата около 15$ (за около половин година) или 2-3 бири.
Събуждам се аз в любовната сутрин на 15.02.09 (Св. Валентин) и се хвърлям на компютъра да проверя дали някой не ми е изпратил любовно писмо и попадам на следното безумие:
Мисли за какво ли не – извадка от статистиките на мд 02
Размишльотинка отдавна любопитства по какви изрази и думи откриват хората блога ми „мисли+думи 02″. Предлагам тук една извадка, несортирана и от няколко произволни дати. Забелязвам, че който каквито и мисли да търси, все попада на блога ми. Не знаех, че хората търсят толкова много мисли. 
Мисли за бабата, мисли за овена, мисли за завистта. Пълен набор от сериалите, вижте сами.
Защо се срамувате да се наречете работничка, писателка, учителка, фотографка, шофоьорка…
Как ви звучи това: „разговор с писателя Иванка Иванова“ или „работникът Мими Мимова посети Париж“.
Вероятно ще кажете в пърия случай е правилно да наречем Ивана Иванова писател, а не писатека, а във втория по-подхожда да й викаме работничка, а не работник. Прочетете остатъка от публикацията »
