Думи, изрази и тяхната употреба в модерния български. Които ме дразнят
Заглавието не е написано по правилатa на здравословния синтаксис. Написах го така, защото ми харесва. Демократична съм към езика и обичам езиковите експерименти. Толерирам дори и това, че хората пишат „незнам“ (слято). А защо да не приемем „незнам“ като изключение, след като мнозинството има езиковото усещане, че така е правилно. Имах преподавател по лингвистика, който позволяваше да се пазарим с него. Например, когато в някакъв текст мнозинството от студентите смятаха, че правилният отговор е различен от този, който той смята за правилен, просто ни питаше защо така мислим и се съгласяваше. Често.
Според мен има си инстинкт (дори логика), който ни кара си мислим, че „незнам“ е правилно, така както „вкъщи“ е правилно. Обаче „вкъщи“ е нормативно прието, а срещу „незнам“ се води борба.
Обговарянето
Отклоних се обаче. Исках да ви попитам кога се появи думата „обговарям„. Тази дума не съм я чувала до 1996. Даже май не съм я чувала и до началото на новия век. Може да е чисто невежество от моя страна, но наистина – тази дума ми е толкова странна. Не ми харесва дори. Но това си е мое чувство, защото думата може за определени кръгове хора да е емоционално свързана с текст или някакво събитие.
Помогнете ми, моля, да разбера откъде идва и на какво се дължи победният й марш.
Ето един пример на употреба: „обговарянето на културата“ (източник: „Отворено писмо до г-н Марин Бодаков“ от Владимир Сабоурин).
Бих употребила вместо „обговаряне“ - говоренето за, говоренето по определена тема, обсъждането на нещо, разискването на нещо, (раз)тълкуването, интерпретирането… Имате ли други предложения?
Случването на нова граматика
Друг трън в окото са изрази като „случването на празник„, „случването на събитие„, „случването на премиера„.
Конструкцията „Х случва Y“ по мое усещане е странна, не казвам грешна, макар някои да биха я определили и като грешна. Защото „случва се“ е рефлексивен (възвратен) глагол, подобно на „смее се“, „шегува се“. Тоест конструкцията е „Y се случва“.
Не „ние случваме случка“, а ,,случката се случва сама“. Да не говорим, че употребата на „случвам“ с „празник“, „премиера“, „фестивал“ е също доста странна. Защото, по мое усещане, тези съществителни изискват друг глагол, като например „организирам“, „подготвям“ или „провеждам“. Случката е нещо сякаш случайно – без подготовка и повече като паднало от небето, без чужда воля. Затова свидетелства и рефлексията „само се сучва“ – няма го движещото лице Х.
Какво става обаче, когато използваме „Х случва Y“? Тогава ограбваме донякъде спонтанността и безхаберието на „случва се“ и му придаваме донякъде контролируемост. Х вече управлява Y. Забележете колко е интересно – когато използваме този глагол транзитивно, ние съвсем несъзнателно използваме допълнението „случване“, а не „случка“. Ние мислим ето така:
случва се – случка, случки (по-ниска степен на абстрактност)
случвам – случване, случвания (по-висока степен на абстракност)
Интересно,нали? Когато не искаме да назоваваме нещата конкретно, тогава говорим за по-общи неща като случвания. Тук може много да се разсъждава върху мотивите за абстрактното говорене, степените, целите, функциите, свободите, които то дава, дори за модели, специфични за определени езици и ситуации.
Аз лично не случвам нищо и не говоря за случвания. Усещането ми за български още не е достигнало това ниво.
Насрочване на премиера
И последната за днес дразнеща езикова употреба: насрочване.
Пример: „Премиерата на книгата „Ала-бала“ е насрочена за“. По мое езиково усещане „насрочването“ е архаизъм. Освен това, за да се насрочва нещо, би трябвалото то да е свързано с процес, който има някакъв срок или период на действие. И друго – тази дума е бюрократичен сленг.
Бих предложила вместо „премиерата на книгата „Ала-бала“ е насрочена за“ да се употребява „премиерата ще се състои / ще се проведе / ще бъде на“.
Признавам си без бой, но засрамена, че обичам да „обговарям“, но не толкова в претенциозно-псевдо-научен контекст, колкото лично
За мен да обговоря нещо означава да го дъвча до пълния му (само-)разпад, след което да си легна и да спя спокойно, че съм направила, каквото зависи от мен, за да го разбера и да бъда разбрана.
Обла дума ми е, дава ми усещане за цялостност.
За второто нямам категорично мнение. Понякога ми е ок, зависи кой какво случва.
Третото и според мен е откровено дразнещо.
И съм ПРОТИВ „незнам“ да се пише заедно. Само защото мнозинството не може или не иска да си направи труда да наизусти елементарни граматически правила, не означава, че трябва да му се дава власт над езика
Yana
март 27, 2009 at 4:31 pm
Браво П.Х, че изразяваш това , с което отдавна се гъбаркам. Общо взето си мислих, че думата обговаряне е някакъв жаргон на средите от СУ, щото те обговарят в повечето случаи. Но след като чух по радиото че Станишев ОБлетява района с въртолет се замислих дали не мога и аз да обчета твоя блог. Какво ще кажеш?
bogpan
март 27, 2009 at 5:39 pm
Яна, здрасти
. Да се пише „незнам“ наистина е логично. Един неграмотен човек пише по интуиция. Системната грешка е интересна, защото ни кара да се запитаме, защо толкова много хора упорито пишат така. Правописът е норма, която винаги може да бъде преразледана. Тя не е за всички времена и не е признак, че някой е много начетен, ако пише правилно. Ами кажи ми тогава, защо „вкъщи“ се пише слято? 
Богпан, същото важи и за думата „обгрижване“, която също е от новите, които не съм чувала, докато живеех в България. Явно представката „об“ излиза на мода. А защо ли? Дошли са времената, когато обръщаме внимание на обвиването на нещо с друго нещо, а не на проникването в същността му? Обгрижване – заобикаляме нещо с грижи, докато е напълно заобиколено? Обговаряне – говорим толкова много около нещото, без да го разгледаме в дълбочина?
Абе, дрънкаме, докато го раздрънкаме.
И никой не ми каза дали думата „обговаряне“ се е използвала преди 1996.
mislidumi
март 27, 2009 at 7:35 pm
Пете, аз преди 1996 г. съм била тотално неосъзната, та не знам
А „обгрижване“ си е супер дума
Утре ще пиша нещо по-смислено, сега много ми се спи. Поздрави от малката ти приятелка-голям терприст
Yana
март 27, 2009 at 8:27 pm
Об…е чудо, което го свързвам с обикаляне, нещо в духа на онова стихотворение “ без шапка“. Та като се има именно предвид една от същностните черти на съвремието -бързината, нормално е да От минаваме или да ОБикаляме, около същността. Така че думата си идва напълно в духа на времето. Пък както забеляза и ти, аз съм нео -ОБлитен.)))
bogpan
март 27, 2009 at 8:55 pm
Стига „об“, давайте да минем на „ом“ – по-вглъбено е.
Например:
оммирисвам – изпълвам с медитативно ухание
омдумвам – говоря за същината на нещата
омлюбвам – висша степен на любеенето (нова дума)
оммразвам – намразвам с пълния спектър на чувството
mislidumi
март 27, 2009 at 9:03 pm
Мда, всички думи, които те дразнят, дразнят и мен. Особено „случването“, по отношение на насрочването, върви да бъде казано, ако става дума за армия или която и да е друга институция. Заседанието на МС е насрочено за днес, от едиколко си часа, използва се обикновено за извънредни случаи. Обговарянето ме дразни като смисъл, въобще не си падам по идеята нещо, каквото и да било то, да бъде обговорено, нещо се обсъжда, разисква, спори се по… Обговарянето звучи като окончателен, завършен вариант на нещо, утопично чак… Валидното днес е невалидно утре, за мен. Така че, обговарянето на каквото и да било не важи.
mysmalllibrary
април 1, 2009 at 8:42 am
Още веднъж прочетох обговарянето – в текст на Милена Кирова за „Фото Стоянович“. Хм…
А романът, да вметна тук, „Фото Стоянович“ е направо подигравка с жанра модерен роман :/. Друго мнение по въпроса?
mislidumi
април 3, 2009 at 7:28 am
ОБ винаги си е била продуктивна наставка
В този смисъл обговарям не е никакъв проблем също да съществува, само че продобива досадният привкус на „говоря около, без наистина да говоря за“. Освен това звучи като калка на talk about.
Насрочвам не ме дразни, освен че звучи бюрократично. Ще се състои е едно, но как да кажем, че нещо е решено да се състои на дадена дата?
размишльотини
април 6, 2009 at 5:25 pm
обговарям не би било проблем, ако не се злоупотребяваше така масово с него.
Да, точно същото усещане за привкус на обговарянето имам и аз.
за насрочването:
Примерно – „бе решено премиерата да се състои на 10.10.2010″ или просто „пемиерата ще се състои на 10.10.2020″
Така си мисля
Иначе насрочването има смисъл наистина за „насрочване на избори“, ама аз понеже такива изречения не пиша… 
хахаха
mislidumi
април 6, 2009 at 5:33 pm
Не мислите ли, че проблемът за „обговарям” е другаде?
Най-лесно ми е да обясня с паралелен пример: разкъсвам и разсъединявам.
„об” си е много ясна и съвсем не новопоявила се представка. Помислете за смисъла, който придава. В случая е лепната на глагол, за чието действие е неподходяща. В това е дразнещата неграмотност.
Обмислям, обхващам, обтичам, обхождам, обвързвам, обработвам, и т.н., нормални думи ли са?
Графът
април 15, 2009 at 10:35 am
Мили Графе, благодаря Ви за коментара! Така е, напълно съм съгласна, че представката „об“ си е съвсем смислена и продуктивна, както се казва в морфологята.
Много думички могат да се сглобят с представка „об“. И тя има смисълна на: обикалям, обхващам цялата външност на нещо. Тя е представка за повърхностност. Това, разбира се, не значи, че не може някога да си прикачи други смисли с употребата. Защото езикът е живо нещо и той е точно такъв, какъвто го употребяват хората.
Така че моят бунт си е съвсем личен, понеже аз не участвам от много време в живеенето на този език. Или участвам, ама по други начини.
mislidumi
април 15, 2009 at 9:01 pm
а пък аз съвсем преднамерено си пиша „незнам“. не, че не знам как се пише тази дума, но така повече ми харесва. също и „непомня“, „къмнякъде“ и какво ли не още – харесва ми да си играя с думите, без да претендирам за правилност. а „обговаряне“ е една отвратително грозна дума, според мен. трудна е за произнасяне дори, всеки път първо я прочитам като „обгарям“.
Ясмина
май 4, 2009 at 8:47 am
или обагрям
mislidumi
май 4, 2009 at 8:53 am
Dear Petia Heinrich CHEST Vi pravi, tova, dobro delo,, s koeto ste se zaeli – Chistotata na Bulgarskiq Ezik!
Neka da prizovem poveche nashi synarodnici da se vkliuchat v tazi prekrasna tema. Az se prisyedinqvam kym vas i temata Vi!
…a moyata pyrva duma e rozhba na
Bulgaro Mutrenskiyat Renesans.
Naglo i Nahalno se Nalaga dumata EKSKLUZIVNO. Prichinata ne e v bednost na nashiya BG ezik,
zashtoto ima prekrasni ravnostojni /ekvivalentni/ NASHI dumi, edna ot koito e bukvalno IZKLIUCHITELNO Hubava i Blagozvuchna Chista BG DUMA!
Do Skoro.
Iskreno Vash Samishlenik Mike J Pen
/Dimitar Penchev, Mitko/
mikejpen
юли 2, 2009 at 3:06 am