За поезията, разбира се, за какво друго (първа част)
Към самото начало на “За поезията, разбира се, за какво друго: няколко думи за увод” –>
1. Книга за чай, книга за полет
„Ангел в Зоопарка“ на Марин Бодаков е една квадратна кижка, която се разлиства елегнатно. Случайно е, че започвам точно с тази книга. Може би тя днес най-силно съответстваше на настроението ми.
За предпочитане я чета с огромна купа ароматен черен чай, за предпочитание без захар, за предпочитание с канела, ванилия и нещо горчиво (применро малко джинджифил на прах). Тази декоративност на напитката ми е необходима, за да противодейства на трезвия, но строг изказ на поета и да уравновеси късния следобед.
Стиховете са кратки, по минутка или по-каратки дори, но не се чете бързо. Отпиваш след стиха и чакаш да мине времето, което не е написано. Харесва ми тази дистанцираност, която е в същото време емоционална. Ето например тук:
„Докато сутрин обувам чорапа,
две елхови иглички
полепнали
върху розовата пета.“
Харесвам пространствата в книгата. Бих я чела на фона на парчетата на Lambchop, примерно. Виждам я в пастелни цветове – сиво, зелено, кафеникавата гама, розово; тук-там някой остър щрих. Всъщност е каменнта тази поезия. Може би това усещане идва оттук:
“няма сведения за тежките,
недостатъчно смлени желания, наложили
уширението на аортата
вътре в камъка”
Някои от образите в нея, които са ми емоционално близки и се опорни точки на моя прочит: чорапи, цип, копчета, градини, експлозии на светлина, размиването, разтварянето, студенината.
Това е една красива книга и като оформление. Може би една от най-стилните съвременни български стихосбирки, които познавам. Корицата похожда на съдържанието, небрeжно грапавата, иммитираща амбалаж, хартия на страниците, оформлението като цяло – моитe поздралвния към издателство „Алтера“!
И следващия път, когато препрочитам „Ангела в зоопарка“, искам да е в самолет. И надвесвайки се над града, да имитирам ангелския поглед от предната корица. Четейки да кацам.
Марин Бодаков, Ангел в зоопарка, 2008
Алтера, ISBN 978 – 954-9757-16-3
[...] leave a comment » (Към Първа част на “За поезията, разбира се, за какво … [...]
2. Книга, която да подариш « ю
май 17, 2009 at 5:13 pm
[...] leave a comment » (Към първа част на “За поезията, разбира се, за какво др… [...]
За поезията, разбира се, за какво друго (трета част): Черен PR, за да провалиш празник « ю
май 29, 2009 at 9:15 am
Приличате си наистина по тази емоционална дистанцираност
Ама като рецензия съвсем си става и за официалния блог. Бих я пуснала и там някой път
размишльотини
май 30, 2009 at 6:46 pm
Много ми е близка тази книга, няма какво да крия.
В ехото смятам да пусна съдържание с линкове към тези публикации.
mislidumi
май 30, 2009 at 10:55 pm