ю

Към самото начало на “За поезията, разбира се, за какво друго:  няколко думи за увод”  –>

Към първа част на “За поезията, разбира се, за какво друго: Марин Бодаков”  –>

Към втора част на “За поезията, разбира се, за какво друго: Книга, която да подариш” –>

3. Черен PR, за да провалиш празник

“Черен PR и други действия” на поета Тома Марков ми подариха приятели от България. Гостуването, както винаги, беше лудница – из цялата къща се търкаляха вещи и в един момент никой вече не знаеше кое на кого принадлежи. Беше по Колада и по Нова Година. После приятелите си отидоха и аз затърсих книжката – беше безследно изчезнала. Помислих си, че се е върнала с багажа обратно към България. Съжалих малко, че не я разгледах поне, докато беше още в дома ми, но пък какво да се прави – книгите имам свой живот и следват собствените си пътища.
Неотдавана, подреждайки едно чекмедже в хола, което вече едва се затваряше, така че се наложи да поизвадя съдържанието му върху масата, измежду запалки, свещички за рожден ден, отварачки, химикалки, карти за игра, кутийки с безопасни игли, тефтерчета, пластмасови фигурки от шоколадови яйца, плетени покривчици от баба ми, извадих и PR-a. Седнах пред купчинаната разхвърляни вещи и потънах в книжката със страшното лице на корицата .

Първият прочит на книга със стихове за мен обикновено е само регистрация – чета без да разбирам много, без да вникна в света й, без особено да ме грабне. Чета безпристрастно, без емоция, искам просто да разбера за какво става дума, за да знам кога бих искала да се върна към книгата обратно (или изобщо да не се връщам), да си набележа стихове, които да препрочета в определени ситуациии. Това, струва ми се, е изработен метод, защото често модерната поезия не може да се изконсумира наведнъж (говорим си за комплексонст, дисхармония и безформеност, които създават едно огромно напрежение), въпреки привидната и лекота и повърхностност. Откакто стиховете се отказаха от римата и другите си структурални калъпи, струва ми се,  че спечелиха на дълбочина. Представям си модерния стих като кутия с маниста, която се е пръснала внезапно по ръбовете и съдържанието се е разпиляло; после поетът го е подредил (или го е оставил хаотично) и аз, в ролята на читател, при първия поглед виждам фигурата, после започвам да мисля върху нея, полагам собственото разбиране и знание върху поетичната картина и си надграждам разбиране.

Казвам, че “Черен PR” e подходяща книга, за да си провалиш празника. Спомням си последната Нова Година. Нямах никакво желание точно на този ден да извършвам празнични ритуали, само защото така се прави. Всъщност, цялата предновогодишна вечер чистих и то не защото това беше необходимо точно в този момент, а защото в чистенето нямаше нито капка празничност. Когато късно вечерта, уморена и с утолени бесове, установих, че наистина не е чак толкова наложително да свалям и пердетата от корнизите, за да ги пера точно днес, грабнах PR-a, отворих си бутилка от най-ценното червено вино, което имах налично, запалих няколко фенерчета, по чиито метални покриви са изрязани звездни ключалки, през които светлината да надница и чертае по тъниня бял таван звезди,  и се метнах върху идеално изпънатите гънки на леглото с книжка в ръка. Останатлата част от семейството се забавляваше е някакви електронни игри. Изобщо насторението си беше съвсем домашно, обикновено, беше си ок. И ми се стори, че това е най-великият начин да си провалиш щастливо новогодишното тържество.

Повярвайте ми, тази книга върви така добре в последните часове на годината. В нея има нещо финално, някакво усещане, че си на прага и от другата страна се започва на чисто или нищо не започва. Има обреченост, има зима и то в големи дози, има Африка, Танжер – крайната дестинация на всички непоправими мечтатели, има тъга и отрова.

Невероятно шибан от
дъжд зимен ден!

Да, казвам си и отпивам от бордото от миналия век. Да!

Знам – днес ще пиша, но
няма да се получи нещо кой
знае какво. Това е моментът,
когато нищо не излиза.

Да, така е. Ха-ха, я чуй това:

Дори лондонските поети днес
са станали по-кухи от пипети

Да, ето и малко от поема за зимата:

болкли от африка мигрена от китай
само за гинсбърг и бъроуз ли танжер е рай

Да добавя, че книжката има приличен външен вид и, за разлика от много други книги на издателство “Жанет 45”, на които съм попадала, има дори приличен шрифт (повечето книги на издателството са в някакъв твърде неподходящ за печатни издание несеривен шрифт).

Изобщо – една доста сполучлива книга.

Обикновене не завършвам така представянията на поетични книги, пък и Тома Марков едва ли е чувал за Филип Боа (Philip Boa), но бих слушала книгата на този музикален фон.

Заглавие: Черен PR
Автор: Тома Марков
Жанр: Поезия
Дата на издаване: 03.2005
ISBN: 9544912371

(Следва: „Канела“ на Елин Рахнев)