Posts Tagged ‘братя’
Туркменската кралица и двамата братя
Гледай сега. Искам да ти разкажа за туркменската кралица. За това, как се е стопила, кожи и кости е станала от нервни разтройства и лежене по болниците. И за лъчезарната й усмивка, за бликналата радост, когато прекрачихме прага на жилището й в Лайпциг. Обаче вниманието ми все се отмества към двамата й сина. Нека да ги наречем Добрият и Лошият. Вече са станали млади мъже, които грижливо хокат майка си, когато тя със сгърчено то болка чело се изправя от мекото канапе, за да донесе нещо от кухнята за гостите. Как уж по мъжки й казват „абе, мамо, мълчи, аз разказвам сега“, когато ги прекъсва, за да ги похвали или да внесе нейната гледна точка в историята. А тя покорно млъква, но върху скритите й зад дланите устни грее непокорeна усмивка.
Добрият е отслужил, вдъхновява се от оръжия, ред, дисциплина. Лайпциг е град на със силна неофашистка сцена. Добрият е антифашист от модерен тип. Участва в демонстрации и се бие с гологлавци, когато се наложи. Има перспективна работа и шанс за кариера в областта на човешките ресурси. Всичко съм научил в армията, казва той и очите му светкат по азиатски сурово.
Лошият е проблемното пораснало дете, което е кръшнало и избрало да отслижи като цивилен. Той е по-големият брат, който първо учи информатика, но се отказа. После медиен дизайн, но не си взе последния изпит, а сега, за ужас на загрижения си баща Х. (кой беше пък тоя? ), се е записал в художествената академия и то с обричащата на бедност дисциплина изобразително изкуство.
Познах го веднага. Разговаряхме кратко, но го познах. Tой е човекът, с когото винаги съм се разбирала. Беше несигурен, отговаряше кратко, не задаваше въпроси. Не знаех, че с лошите по-лесно се сприятелявам.
