ю

Гизела и тайната 

Един ден, преди около три години, иззвъня телефонът. Беше Гизела, майката на Х. Той се завърна, крещи леля Гизела развълнувана, той се завърна от поредната командировка в Русия с нова жена. Ми може, живот. Х. е над 50-те, но за любовта възраст няма. Да, обаче те имат и син, а ние досега с чичо ви Манфред нищо да не сме знаели; промени се светът и хората в него, заключи Гизела с носталгична въздишкса и след неестествено дълга пауза, сякаш преминаваха кадри от последните 70 години през главата й, се впусна в дълго и подробно изложение на многобройните си старчески болести.

Винаги е интерсено, когато се случи нещо по-така, за което да има да се говори на рождените дни. Човекът е любопитно животно, страничен ефект на езика е клюката. Хрупкавата клюка, която никой не подминава.

Х. винаги е заемал ролята на достолепен, замислен чичко с брада, който строго възпитава синовете си, за да не станат хаймани или още по-лошо – хора на изкуството. От старата съветска школа е, инженер с дипломна от Москва. А до него винаги се усмихваше с маслинените си очи жена му от Туркменистан с красивото име на кралица и неподражаем хипи стил. Запознали се като студенти в Университета.

По Коледа Х. ни покани да го посетим в Ерфурт, за да ни запознае с новото си семейство. След като дълго махахме за сбогом на овцата на Ангела, поехме натам.

Помня Ерфурт от преди точно 20-години, когато бяхме на екскурзия от училище. Бяхме отседнали в хотел Космос, много авангарден за времето си, а от днешна гледна точка досадно шарен. Тогава обаче шаренията ни се струваше много идейна. Не знам духа на 80-те ли ни е владеел или понеже бяхме свикнали на едноцветните мазилки в земни цветове, ярко жълтите метални рамки на вратите и шперплатовите гардероби в морско синьо ни екзалтираха до умопомрачение.

Мистър Х. владее положението 

Не открихме хотел Космос сега. Открихме Х., който веднага ми стана противен, защото се държеше наставнически и говореше в притчи. Аз се вкиснах още през първите пет минути и реших да мълча вместо да се заяждам. Осъзнах, че Х. съм понасяла единствено в присъствието на туркменската му кралица. Присъствието на някои хора променя светлините и сенките на предметите.

Х. ни предупреди, че настоящата му жена, макар да е млада, изглеждала доста зле, понеже била живяла като дете в Архангелск, на север, а там се хранели лошо и то с некачествена храна. Интересно. После сподели, че се опитвал да я възпита в трудолюбие и понеже от няколко месеца не живеели вече заедно, тя трябвало да му чисти жилището и той щял да й плаща. Облещих се. Това е унизително, казвам. Що, вика той, то си е в реда на нещата. Е как бе кретен, ще накараш жена, която те е напуснала, да ти мие лайната срещу милостинята ти? И как да си намери работа тази жена, когато тя едно изречение на немски не може да върже като хората. Мързелива била просто! Държах една дълга реч, а той беше изненадан, досега никой не му бил казвал такива неща. С какви хора общува този екземпляр, щом никой не му го бил казвал?

Ерфурт на -10° 

След като ни разхожда часове наред из мрачния ледовит Ерфурт и настояваше да ни разказва историята на всяка порутина, нещо което при други условия вероятно би ми доставило удоволствие, но в момента беше същинско наказание, защото бях премръзнала, а и неговата патриотична патетика ми беше повече от противна, се смили над нас и ни поведе към дома на любимата си, която готвела за нас пелмени.

Светлините на Eрфурт

Анна вари пелмени 

Анна, една лъчезарна жена с безкрайно дълги руси коси, вари пелмени. В запотените прозорци се отразяват разкривените ни образи. Анна ти си толкова глупава, като майско цвете. Давай, гладен съм, изсумтя Х. и я нагълча, че не е изстудила виното. След като пофуча наоколо и се посуети, давайки й непрекъснато напътствия, се обърна към нас и ни обясни, че Анна, когато пийнела, се оливала и изобщо добре, че е той да държи положението.

Последвалата вечеря ми напомни класическа руска драма. Започнаха да се вадят кирливи семейни ризи, Анна разказа с много жестове и откъслечни фрази, че се е разделила с Х., защото той се запива и й посяга, а петгодишният им син със забити от страх нокти в ръба на тежката кухненска маса наблюдава покъртителни сцени. Иначе Х. бил много добър съпруг. После гордо заяви, че тя като истинска рускиня на всеки удар отговаря с два и не веднъж е го е пребивала. Наздраве!

Оттеглих се да чета някакво шарено списание в тоалетната. С Майкъл Джексън! Много по руски, алтернативно някак си, е да гледаш снимката на този изрод, докато в кухнята се разиграват вечни славянски драми. Този съветски филм съм го гледала, много пъти в петък. Мислех, че е художествено преувеличение, нещо като фантастическия реализъм на Маркес, нещо като въздигащите се към небето столетнички, нещо като светлината, която е като водата. Но уви! Тук, в тези няколко квадратни метра жилищна площ, движението е в друга посока. Жените се сгромолясват на земята, докато предългите им коси се реят в облаците.

Сейшелските острови в кухнята

Пелмените приличат на кирливи бели чорапи в мътна вода. Цялата вечер приличаше на кирливи чорапи. Моят защитен механизъм ме завъртя в други светове. Мислих си за Сейшелските острови, където никога не съм била. Видях млечните лъчи над хоризонта, там където морето изпива небето. Ала-бала ми говореха местните в бара. Единият носеше на лявата си загоряла от слънцето китка кожена гривна с надпис на кирилица: „пелмени“. Това откъде е, питам го. Ето от там, казва той и сочи чинията ми в кухнята със запотените прозорци. После се опитвах да си спомням латински цитати. Аrs vivendi – изкуството да живееш; difficile est satiram non scribere – трудно е да не пишеш за това със сарказъм; nutrimentum spiritus – духовна храна; bene lava – плувай добре…

Bene lava, bene lava, bene lava!