ю

Самотата е капризнo животно

Посочена от марсианката, приемам предизвикателството да запраша към самотния остров с подбрана музикална колекция. Подчертавам, че островът наистина е самотен, а не необитаем. Всъщност, драго марсианско семейство, мисля, че едното не изключва другото. И най-гъсто обитаемият остров може да бъде самотен, да, не само човекът е самотен. Освен това, стъпиш ли на необитаемия остров, той престава да бъде необитаем, но може да си остане самотен. Един остров може пък да бъде необитаем, но никак самотен. Самотата е капризнo животно, не във всяка гора ще откриеш следите й. Говоря за предизвиканата, желаната самота, която приемам с отворени обятия – един шанс да седна и да мисля.

Играя си на жумичка

Предвид това, че светът е претъпкан, шумен и овладян от гугълската истерия да открива всичко, не си правя илюзията, че ще ме оставят достатъчно дълго със самотата ми. Представям си дебелогъзи чиновници, платени от туристически империи, прегърбени пред мощни телескопи, които денонощно ме наблюдават как се справям със суровата природата, измерват настроенията ми, за да преценят как биха се чувствали евентуалните бъдещи туристи, записват си в кой залив си строя колиба, за да вдигнат там хотелчета за измъчени градски работохолици. Единственият ми шанс да ги разубедя, е да представя живота на острова като непоносим, до болка самотен, абе съвсем непривлекателен.

Последният остров и музиката

Ето някои от стратегиите ми за заблуждаване на останалия свят:
- Симулиране на нервно разстройство, причинено от ухапване от непознат вид комар. Симптоми: въртя се в кръг, подреждам камъчета във формата на емблемата на Мерцедес, а отдолу на всички ми познати езици изписвам: “ Ти, който ме гледаш през мазното стъкло на телескопа си, не си мисли, че аз също не те наблюдавам“.
- Ежедневие на скитник: уж безцелно лутане из острова, отъпкване на пътека, която, погледната от самолет, е гигантски лозунг : „Човекът – самотен остров“
- Спонтанно и безкрайно парти с Петкан, който се появи всъщност в сряда и аз настоявам да го наричам „Средко“, но той държи да е Петкан. Един ден изловявам Средко да праща мейли от натъпканата с най-модерна техника пещера в източнана част на острова. Прозряла абсурдната ситуация, осъзнала, че в този свят място за Робинзони няма, ще седна на плажа със седемте си диска, които още днес смятам да пъхна в багажа си – човек никога не знае, дали ще му остане време да се стяга за път, когато съдбата внезапно го призове- и ще зачакам хеликоптерите:

1. Element of Crime – Mittelpunkt der Welt („Център на света“)

„Там, където стъпват нозете ти, е центърът на света!“

2. Buena Vista Social Club – Buena Vista Social Club

Заради Хавана и кубинската музикална традиция. И заради Вим Вендерс, който е родом от Дюселдорф и един съсед твърди, че го познава отпреди. 

3. Cesaria Evora – Best of

Да живее Кабо Верде и босоногата кралица на морна!

4. The Jam – The Very Best of The Jam

„Тhat’s entertainment“ ще го въртя до умопомрачаване, повтаряйки градската молитва:

5. Raul Paz – Revolucion

Заради Паз и Куба!

6. The Good, The Bad & The Queen – The Good The Bad & The Queen

Просто ей така, да си слушам, когато другото ми омръзне.

7. Manu Chao – Clandestino

Понеже учителят ми по испански, който ме наричаше „Бетя“ и от тогава аз самата така се представям, пускаше винаги Ману Чао, когато му писнеше да преподава. И понеже на острова има неопитвана бурна растителност. Ъ-ъ…

Обаче има и е един бонус. Скрит дълбоко в джоба ми или може би в скъсания ми чорап. Него ще извадя преди да ми отнемат острова, преди да завъртят сондите в сърцето му, преди да превземат и последния самотен остров : PeterLicht – Lieder vom Ende des Kapitalismus.

ENDE

Post Scriptum:

- цитирам този пост,

- посочвам  mix, Абагар е магаре, mrbronco, nicodile