ю

Тазгодишният Великден беше един от най-студените, които помня. Небето се затъмни още от първите дни на пътуването и точно по празниците заваля и първият сняг. Нарцисите, които винаги свързвам с Великден, не побързаха да цъфнат тази година, затова пък вечерите бяха приказно снежни, някак с тая мекота на ранната зима, макар да бе вече краят на март.

Снеговалежите объркаха съвсем плановете ни. Прочетете остатъка от публикацията »

подробности

С изглед към стръмния северен бряг на е-сланд и огромни прозорци. Марсианке, ако обичате, добавете, моля, при свободно време и работилницата на картата. Покорно благодаря и данке! Тук е мястото за игра и майсторене. Кой каквото си иска. Захванах се с направата на поетични кубчета. Тази идея ме гложди от много време.

Нали знаете тези шарени кубчета, с които си играят децата? Може да си направиш с тях куличка, къща с 2 комина, динозавър , който нагълтва количка с отварящи се врати, ограда около лепкав малинов бонбон, пътека към края на килима, под който са скрити мръсни чорапи, роботче с антенки и ококорени очи като за снимка, счупено дълго нещо и мост само с леви перила… От тях реших в Работилницата на е-сланд (виж актуалното състояние на острова при марсианката) да майсторя днес поетични кубчета.

Проста рецепта за поетични кубчета:

1. Взима се кубче. Едно кубче е един стих.

2. Измисля се стих. Примерно този:
Децата / изпуснаха балоните/ летят / към себе си.

Може и в този стил:
На баба очилата/ открих днес в прясната салата/ на дядо емфието/ изгълтало детето.

Може и гаден стих от тип:
Целувката ти мен изгаря/ и леят се сълзите / запалва пламък моята цигара / и отлитам с турбо рев аз към звездите.

3. Стихът се изписва върху страните на кубчето. Стремежът е да се разпредели така, че повечето стени да бъдат изписани. Може да се оставят и празни стени. Приготвят се поетични кубчета.

4. Изгражда се формация с поетичните кубчета.

5. Така приготвената формация се чете. Възможни са разнообразни прочитания:

5.1 Чете се предната страна отгоре надолу или на обратно.

5.2 Чете се само покрива, или всички видими страни.

5.3 Четат се сами невидимите текстове. Невидими са тези текстове, които остават затворени, защото са изписани по стените, които служат за свръзка.

Интересно става, когато все повече хора се включват със своите кубчета. На тези, които смятат цялата тази работа за прекалено откачена, за да седнат сега да пишат стихове, можем да подарим вече готови кубчета. Възможни са групови игри, при които няколко човека добавят кубчетата си и изграждат заедно поетична формация. Друг вариант е, когато един играч със собствените си кубчета строи свои кули. Това е вариантът за индивидуалисти или за уморени от групови изпълнения. Очаквам, че индивидуалните кули ще бъдат стилово и смислово хомогенни. Колективните кули ще бъдат шарени, смислово нестабилни, стилистично противоречиви. Очаквам също така, колкото повече се играе, токова повече да се стига до все по-интересни и целенасочено търсени поетични изказвания.

Би било интересно, ако цялата игра се направи и в електронна версия.

Тук призовавам тези от вас, които могат и имат желание да се захванат с имплементирането на такава игра, да подадат знак или направо да се захващат за игра. За съжаление, мога да помагам само с идеи, главата ми е пълна и с други подобни. Електронната игра би могла да протича така:

1. Играчът избира каква форма има неговата фигура – пирамида, куб, цилиндър, топче и или всевъзможни многостенни обекти.
2. Играчът създава текст и решава как да го разпредели по стените.
3. Текстът е разпределен. Сега играчът има възможност да върти кубчето,  да му се наслаждава, да сменя цветове и да си играе, да го разгъва и сгъва, да го мачка, поврежда, да го прави тежко или леко…
4. Когато вече има повече от едно кубче, може да се пристъпи към изграждането на формацията по изредените вече правила и възможни варианти – индивидуална или колективна игра.

В електронния вариант може лесно да се анализират скритите текстове, да се върти формацията без тя да се разрушава всеки път по невнимание, да се експериментира като се вадят фигури и се поставят на други места. Във всеки един момент може да се изиска готовият текст. Естествено могат да се запазват различни стадии и да се сравняват. Готови формации могат да се обединяват.

Каква е идеята на това занимание?

- Триизмерна поезия! С удивителна. Тази тема ме вълнува, вероятно ще открия и съмишленици.

- Взаимодействието на формата със съдържанието. Може да се построи статуя на Мики Маус със стихове за пролетния бриз през степта, или с абстрактни късове от несвързани думи. Може да се построи неопределена (безформена) формация с добре оформени стихове. Играта предлага интерпретация на вечната тема за формата и съдържанието.

- Взаимодействие между видимото и невидимото – може външните текстове да са безформени, а вътрешните да са смислени, стройни и красиви. Това също е вечна тема. Какво е написано между редовете интерпретираме триизмерно. Въпросът в играта е, какво е написано между кубчетата. И докато между редовете в един двуизмерен текст физически нищо не е написано, текстовете между кубчетата присъстват реално.

- Поезия като игра. Точка. За това друг път ще пиша.

Тук искам да поканя желаещи и нежелаещи, играещи и гледащи да заповядат в Работилницата!

Забранява се строго реализирането на поетичните кубчета с търговска цел. Всеки се насърчава свободно да реализира поетични кубчета в своя блог, да ги подарява, да си играе с тях, да създава електронни свободни версии на поетични кубчета, да развива идеята и да я усъвършенства.

Хайде на игра!

Моите първи поетични кубчета в разгънат вид

Първоначален текст за едно кубче (к1) :

децата изпуснаха
балоните
летят
към себе си

к1

Първоначален текст за второто кубче (к2): 

в мрака
не откривам очите ти
забравил си ги
в джоба на балтона

к2

Прочитания (п):

п1/к1-к2:

децата в мрака
изпуснаха не откривам очите ти
балоните забравил си ги
към джоба

п2/к1-к2:

летят
към
джоба
на балтона

п3/к1-к2:

летят
балоните
забравил си ги
на балтона

п4/к1-к2: (вътрешен текст)

себе си
в

п5/ к2-к1:

забравил си ги
към
децата
джоба

И още множество други прочитания. А вие какво ще кажете?

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Други поетични ексепименти от „мисли+думи“:

- Поетична демонстрация: Интерпретации по страница от “Нова земя” на Иван Вазов
- Блог-поезия
- Направи си сам поезия: Версия “Дъжд”
- Направи си сам поезия: версия “Градът”

 Връзки по темата:

- Digital Poetry (en) – статия в Уикипедия за най-общо запознаване с темата
- Von Künster und Digitaler Poesie (de) – една магистърска работа, която предлага добър исторически обзор и ценни връзки
- Поиграйте си с „Kill the Poem“ (еn)
- Посете страницата на Йорг Пирингер (en)
- Функхаус и неговата „Prehistoric Digital Poetry„

Днес, докато се взирах в огледалната повърхност на езерото в средата на острова (виж картата на марсианката) и си мислех за нещо супер интересно, което още няма да ви разказвам, защото не е съвсем дообмислено, пък и е доста обемно за кратко обяснение, но пък е свързано с острова и с всичките ми блогове и отклонения…, нещо цамбурна и повърхността се разля на кръгове. Аз, естествено, знам, че е камъче и не се отклоних нито на педя от тайните си намерения и планове. После се замислих, че ако това е камъче, някой го е хвърлил или се е отронило само от надвиснала скала (такава обаче тук няма) или е паднало от небето или друго. Друго, реших аз и потънах отново в мислите си.

Тук му е мястото да ви разкажа за „гавагай“. Знаеш го това, нали? А, ти не си го чувал. То е нещо като научен виц. Значи… седи си Бай Ганьо-Изследователят на самотен остров и по едно време се задава дивак. Здрасти, вика му Изследователят. А онзи се пули като невидял и по едно време изломотва: Гуга шаша маша, гуга лаки му… Или нещо подобно. Сега е ред на Изследователя да се пули и да се чеши по тропическата си каска, мислейки, че това е главата му. И се заприказвали нещо, попушили, посмели се и всеки си говорел на собствения си език, а им е едно шарено и весело, мир и хармония на народите се изписва в небето от дирята на редовно прелитащ по презокеанския маршрут самолет. В храстите нещо прошумолява и приятелите се отплесват от небето. Я кво е тва, пита Бай Ганьо, искрено изненадан, а думите му се влачат из устата едни такива тежки и овални, сякаш мозъкът му е съвсем изпушил. Дивакът посочва питащо с пръст към храстите, откъдето на забавен кадър прескача бяло зайче. Да, бе същото, отвръща бай Ганьо, довлен, че така добре се разбират с местното население. Гавагай, отвръща дивакът и подава на Бай Ганя лулата, широко усмихнат с неземно белите си зъби. Тук Бай Ганьо би се отклонил да разсъждава за зъбите, цвета бяло, символа на белотата в японската култура, най-белият е най-черният обърнат наобратно предмет, … Но Бай Ганьо е изследовател и не се отплесва току така – вади листче и записа четливо:

 “гавагай = заек“

И доволно запушва, издишайки пушека на кръгчета към безкрайно синьото небе. Което ми напомни за кръговете в езерото.

Въпроси за размисъл:

1. Защо бай Ганьо реши, че „гавагай“ означава „заек“. Не може ли да означава „бягащо същество“, „бяло“, „това е вечерята ми“, „ти си глупак“, „забавен кадър“… Други предложения?
2. Защо е толкова вълнуващо да учиш думи на непознат език и да имаш усещането, че можеш да подредиш думите на чуждия език в системата на своя?
3. Защо гавагай? Може ли друга дума? Гавагай дума ли е или изречение? Или цяла история?
4. От 3 –> Имат ли думите история? Ако имат история, това историята на индивида ли е или на групата, която си служи с тези думи?
5. Важи ли това и на е-сланд?
6. Ако днес гавагай наистина е заек, какво ще е утре? А какво е било вчера? Има ли зависимост?
7. Гавагай и етикетите (тагс) – обширна тема!

Няколко научно-популярни връзки по темата:
- Куайн, който описа феномена гавагай
- Лесно и за четене и забавно описание на гавагай
- За проблема с референциите

Днес пристигнаха първите колетите. Тези, които получиха нещо, се изпокриха из храстите да се порадват необезпокоявани. Храна и вода има достатъчно, този остров е наистина измислен. Батериите не свършват. След няколко коктейла и сплотяващи речи на самообявилия се водач, последва продължително парти. Всички се обичаме! Тропиците са измамно място. Тук глупостта се заменя с веселие и ром. Вероятно защото е вечен празник. Имаме вече и градинар – откри някакво доматеподобно растение в южния залив и реши да го опитомява. Онзи ден ми писна от хармония. Слязох на плажа сама с лаптопа и написах няколко постинга – зов за помощ към остатъка от света. Странно е усещането да си корабокрушенец и в същото време да бъдеш конфронтиран с новини от отвъд. Започнах да наричам света извън острова „отвъд“. Току що ме обвиниха, че се държа високомерно. Боже, дали се свиква с такъв живот.

 Куп неотговорени въпроси

И блогъри, разбира се.
Под този предишен постиг се събра ентусиазирана компания корабокрушенци. Оказа се, че ние послушно си бяхме събрали музиката, но оттам нататък – пълен мрак. Че ще са тропици, ясно. Коктейлите все някой ще успее да забърка.  В коментарите останаха много отворени въпроси. Никола се съгласи, че има опасност да потънем в лаптопите си и да си говорим чрез коментарите в блоговете или по ICQ (не е ли вече изместено от Skype?). Разбира се, един истински блогър няма да зареже писането, само защото слънцето грее, а партито е карибско, нали? Или?

Имало било pом там

Тони, приятел с произход от Карибите твърди, че там имали 120%-ов ром. Тони има прилично британско образование и отговорна професия, все дадености, които предполагат сериозно отношение към митове от подобно естество. Но той винаги упорито твърди, че 120%, противно  на всички науки, е възможно единствено там, на островите. И никога не уточнява на кои.

А батериите?

Те щели да са вечни, припомни марсианката, нали вече знаем, че на острова ни стават чудеса. Храна има, и то все вкусна, която пак по предложение на Никола можем да наречем „гозбата от колета“. Звучи някак френско, мореплавателско, абе някак с вкус на приключения. Чух, че марсианката ще сглобява салове по марсианска технология. Размисли, нали и ти няма да забравиш музиката? А как да го наречем нашето самотно убежище: Санта Блогония или Блог Нова Земя… или Островът на вечната батерия, Порт Блогланд… Други предложения?

Размисли, май достогнахме и до утопиите, макар и все още не в литературна форма. И в този смисъл, нека тук да забравим за всички дебнещи ни зад палмите опасности. Нека да забравим за зверовете в себе си и да си поиграем като деца. Може пък с общи усилия да създадем модерна блогова утопия в литератуна форма.

Всеки е добре дошъл! Островът расте като гъбата под дъжда от онази приказка. Хайде да се включим с въпроси и отговори. Всеки нов въпрос отваря нови хоризонти, изпраща ни да търсим нови територии, растения, коктейли, които растат по дърветата и с изумление да откриваме кюфтета в ярко миризливи храсти. Всеки отговор е завоювана нова земя. Всеки саботьор ще наказваме с триене на коментарите.

А ето и началото на въпросника:

Нашият остров – непълен конспект

1    Комуникация

1.1 Как блогър заговаря блогър; заговаря ли го изобщо?

1.2 Продължала ли блогърът да пише в блога си?

1.3 Кога млъква блогърът?

1.4 За какво си говорим?

1.5 Как си говорим? -невербална комуникация, пулене, съскане, квичене, танци….

1.6 Конфликти

1.6.1 Не понасям даден блогър

1.6.2 Някой ми взе лаптопа

1.6.3 Свърши ми батерията, пък уж била тук вечна

1.6.4 Войни, войнички и пъчене

2    Природа

2.1 Трева и пясък

2.2 Пустош

2.3 Нищо

3    Коктейли

3.1 Вид, цвят, рецепти

3.2 Вкусове и усещания за коктейли

3.3 Изкуство и литература като субкатегория на коктейли

3.4 Любов и страсти също като субкатегория на коктейли

4 Храна

4.1 Ловци, събирачи, билкопознавачи, вещици и джуджета

4.2 Стопанство – опитомяване на местни диви видове

4.3 Готвачи и алхимици

5 Гуру, мъдреци и отшелници

Моля, включвайте се с въпроси и отговори!